Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Поиска ми приказкa,
Скитнико...
Такава,
от която раните зарастват,
а треската се процежда безсилна
по мокрите ти коси.
Приказка,
с която да достигнеш звездите по студения кобалт на небето,
дори от онази почерняла твърд,
осеяна с обгорели метални птици.
Поиска ми приказка...
Много, много отдавна,
тази, която никога
не успях да подредя докрай.
И сега те губя, губя те,
мил звездни скитнико.
Рано призори
в премрежената сивкава дрезгавина
клепачите ти с цветовете на войната
изгарят под пръстите ми.
Колко нощи на колене шептях безсмислици
на ъгълчето на прокъсания ти сламеник.
Кашлях,
но думите все не идваха на устните ми.
Давех се!,
а гласните ми струни се късаха от ужас.
Колко нощи извайвах онази приказка,
в която мракът избледнява,
а под дланите никне млада трева,
а камбанният звън отеква като нежна песен,
като звънка вода в бистрото на очите ти...
И сега, когато в сияйната тъкан на света
остана само една нишка,
а по небцето ми все така умират крехки новите думи,
а ти бълнуваш несвързано в ръцете ми,
безумно и неутешимо,
с пронизано отдавна от край до край сърце,
сега
разпилявам сама себе си на съставните си срички,
онези,
преди които не ме е имало
онези,
които държаха формата ми
да не се разпадне
и там,
накрая на Всичко -
на ъгълчето на тъжната ти постеля,
на прага на времето и
по ръба на битието
в перифериите на въобразимото
и в сенките на хилядата и едно сътворения
отхвърлям всичките си уморени същности
и само
и единствено
безкрайна
приказка
за теб
съм
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Приказки от Края" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приказки от Края от Bockpece на 07.03.2017 @ 10:08:23 (Профил | Изпрати бележка) | това определено е драматизация (дано да няма драма, все пак :))) |
Re: Приказки от Края от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 07.03.2017 @ 14:23:08 (Профил | Изпрати бележка) | Докато го четях, в определени моменти ми звучеше като mariq-desislava, но помрачено от оня, специфичен оловен съсък, с който твоите думи се забиват в най-незащитената плът и разпиляват отбранителните ми мисловни валове. Дум-дум думи използваш ти и как да е другояче, щом клепачите на лирическия са готови за последната отчаяна битка... И в главата ми прожектираше това:
https://www.youtube.com/watch?v=cMvmVezfhBM |
Re: Приказки от Края от rady на 07.03.2017 @ 15:23:11 (Профил | Изпрати бележка) | Колко живот е нужен, за извайването на една приказка? И колко думи са нужни? Понякога нито една. Ти си знаеш! |
Re: Приказки от Края от mariq-desislava на 07.03.2017 @ 17:52:10 (Профил | Изпрати бележка) | Аха, и ти си на междузвездно-скиталческа вълна.:) Слизаш в ада с думите си, после се връщаш обратно и се спасяваш заедно с тях, наутилус такъв.:))) Тук витае една префинена екзистенциална умора в константно състояние на безнебие - дори и слънцето е прекалено износено, за да изгрее. И, вероятно, без връзка се присетих за един разказ на Джек Лондон, който освен, че е написал "Скитникът между звездите" е съумял да сътвори единственият текст, който е успял да ме разреве досега (ако не броим "Даровете на влъхвите" на О`Хенри, но там само ми се насълзиха очите:)))
Та, ето го:
https://chitanka.info/text/2178-myzhestvoto-na-zhenata |
Re: Приказки от Края от somebody (somebody_s@abv.bg) на 08.03.2017 @ 23:46:56 (Профил | Изпрати бележка) | Тук не Шехерезада я грози смърт, а скитникът има нужда от спасение. Мда, така прочетох. Чувствен и отдаден монолог на лирическата. Здрасти, безкрайна разказвачке :)))) |
Re: Приказки от Края от tearfly на 09.03.2017 @ 21:28:37 (Профил | Изпрати бележка) | Тук за мен си много различна, Елс! Отново си въздействаща, каквото и да напишеш. Всяка думичка сякаш иска да каже още, сякаш под ноктите на Времето има още нещо за разкриване и доразказване. Магийно е, Елс, магийно!!!
Приказна си! |
Re: Приказки от Края от libra на 10.03.2017 @ 22:23:35 (Профил | Изпрати бележка) | това напоследък много мрак бре :) всички в някакви тъмни цветове пишат, усмихнете се бе хора, пролет иде :))
и все някога лошото ще свърши, то по дифолт всичко все някога свършва де, тази мисъл ме е крепила цял живот мен :) |
Re: Приказки от Края от Hulia на 12.03.2017 @ 18:51:27 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Това е сякаш библия на душата на Елси, но лирическата е погледнала някак откъм границата на тъмното и светлото и сякаш й харесва да наблюдава играта на сенките по ръцете си... (Но се усеща всякак и: "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе..."). Изключителна приказка - нека да е край на едно начало...:) |
Re: Приказки от Края от daro на 17.03.2017 @ 11:16:40 (Профил | Изпрати бележка) | рода ли да спасяваш, семейството ли... любовта ли
любовта е бездетна
цял живот се учим да обичаме...т.е. къде и как да умираме
(ако това не ти приляга като коментар - остави го да помръзне)
радвам се да те срещна отново, Елси! :)
...(.)
|
Re: Приказки от Края от gitchka_gramatikova на 29.03.2017 @ 17:18:40 (Профил | Изпрати бележка) | Тва разтваряне в безкрая и чупенето на оковите на тленното (така го разтълкувах) прави финалът оптимистичен.
Здравей, Елс! :) |
| |