автор: ralis

Когато един ден влязох в порутената сграда на Горското стопанство, заради факта, че нямаше никаква друга тоалетна наоколо, видях кашони пълни с бумащина - архив на едно друго поколение. Тогава ножарското точило в двора се въртяло без прекъсване. Мислех, че камъкът е цял тон, а когато го откраднаха окончателно престанах да мисля за него.
Та между бумащината имаше печати и празни стъклени бутилки. Тогава на децата ни разрешиха да се събираме на първия етаж, за да играем карти. Там таванът изглеждаше като излят от бетон, а стената, че може да устои на най-различни по качество и вид природни бедствия. .Донесохме и маса, която не знаех как изглежда нощно време.

- Без кос!
- Пас
- Пас
- Пас
- Всичко коз!
- Пас
- Пас
- Контра
- Пас
- Пас
- Ре контра!
- Пас
- Белот
- Белот
- Белот
- Двеста

По онова време Визица беше странно место. Какви ли коли не минаваха по шосето, за да стигнат по-бързо до границата, фучаха като истребители. Някой спираха заради жеста: пу –ши- ми- се. И се е случвало да запаля цигара, която струваше цяло състояние. Обикнах тази истина - Марборото имаше загадъчен вкус. Заради това мислех си, че тютюна е съхнал на сянка в някоя постройка като тези от съседния двор. Нашата зеленчукова градина се намираше в центъра и сумати народ се извървяваше до там, за да разгледа бабините половин метър дълги чушки- без синтетика. Пиперки чисти като росата на Странджа.
- Абе зелени са още, бе хора. Защо ви са зелени чушки? Ако изтърбуша една зелена ще пъкълне ли някога?
После пък зяпаха белязаните вече узрели дини. И да решат да прескочат оградата нищо добро не ги чака от срещата с дините, защото до една бяха белязани. Капани имаше навсякъде.
А за пъпешите да не говорим. Те винаги за гастрономите си оставаха незаменим десерт. Ама и меню имахме, какво знаят хората за това меню? След попарата - пъпеш, след супата-диня!