автор: Antioh

Соло по малкия барабан,
Леко плъзгане по тимпаните
Като лунно докосване с език
Или вкусването на жената........
Престо и текат водите на Март
Родопа се събужда и танцува
В песните на птички
Бас тимпан
Каса
Чинел, който вибрира оргазмено
Като прекъсната линия на шосе, което те води
Като мъж,
Който прави
Любов с жена
И разтрива гърба и нежно.....
Кожите на
Тимпаните са
Опънати
До краен предел.........
От докосването.
Фуса, нежно шепне
Някакви мръсни джаз думи за любов..........
Мъжът е в соло от което трудно се излиза.....
И е божествено шумен.......


1888. Пловдив.

Радвам се, че имам толерантни съседи, все още невъоръжени.