Хората, които си слагат такъв костюм са особена порода хора. Гримират се, скачат като бълхи върху кръвта.
После пък прескачат локвите, а останалите ги гледат през бинокъла и си казват, че са платили нищожна цена за едно такова качествено представление.- представлението на бълхите и комарите. Пак е модерно да се набляга на думата единствено. Бързо минават секундите на празника. Празничната торта, сока на две череши. После посрещаш закъснелите гости, които са облечени в карнавални костюми. Държат бенгалски огън и преди да го запалят се нахвърлят да те целуват, и по онзи твой стар и вечен костюм на бълха се появява първото леке - от торта и от чесъна на таратора. Крилете на бълхата ги движи едно въженце, чиито край свършва в боксерките - едно миниатюрно синьо въженце, което много прилича на онова от музея! Тази прилика с въжетата от музея, /който заемат целия втори етаж/ е добре дошла за мен. И за всяка, която ми е бъркала в пазвата. Въжета за делник и за празник, корабни такива, въжета за спростори, въжета за бягство към покрива.
Лесно се става бълха, знам го от опит. Не е необходима кой знае каква предварително подготовко. Накрая произнасяш думите: Заклех се! - вече имам криле. и мога да скачам! В името на бълхите- Заклех се! Да спазвам закона на бълхите. И, за да се довърши темата на време слагам в чаената часа чаша две топчета захарин, обедът ми ще е три осолени опечени чушки в сос от олио и оцет. Какъв велик обед само.
Изтръпват пръстите. Успявам да оцеля бълхите кацнали върху прозореца с топчето, което Улезко някога пусна в чашата, пълна с вода. То започва да дими. Между моя дим и дъжда на Радичков какво е общото? Научавам, че днеска е постния ден на бълхите, в който те пият само сока на зелето.