автор: RockAround_theC_l_ock

Остана – мрак... Дори без лунна светлина...
Дали е страх или е чувство за вина,
или с душата ми се гаврят грозни демони,
но всички пътища, на сън – към теб поемани,
се лутат в непрогледна тъмнина.

Не се надявам някой да прости...
Прощава се вина, но тя си тръгна
в мига, когато си замина ти
от мен си тръгнаха последните мечти,
защото ти от корен ги изтръгна.

Не си прощавам... И не ти простих...
Не исках ехо от любов по милост
с измамен вкус и с аромат на гнилост;
не зная – ти, но аз – за мен открих –
дори безсмъртната любов умира... В стих!


Бой..Боев, 2017