автор: radi_radev19441944

Навярно Епикур е много прав.
Животът е софра и каса бира.
Онази кучка иска автограф,
но ядец! Нямам време да умирам.
Хетерите обсаждат ме с мъгла.
Сънувам танц с най-нежната хетера.
Тя – дамата с косата е дошла
и иска да и бъда верен.
Отлагам неизбежния финал.
Не ми се слуша песен на камбана.
Безкраен е последният ми валс. -
Светът е валс и дами канят.
Но старецът замислено мълчи
и сигурно отгоре се подсмива.
Там има много риби без очи
и много полудели самодиви.
Той – онзи старец може би съм аз
с безумствата си - вечно млади.
Бих искал във последния си час
софра, бутилка и менада.
Но пак изпраща ми Амур стрела.
Ще трябва пред жена да коленича.
Тя – дамата с косата е дошла
и шепне ми, че ме обича.