автор: daro

Наточили сме листовете си
за плитки рани.
Подостряме моливи.

Героят е – дърво с пробойна,
с кристални
и помътнели борови сълзи.
Корави.

До печката с уютна топлина,
натрупана е борина.
Градчето тежко диша,
завито през глава
под димно одеало.

А ние пишем книги,
назаем взети от горите.

За безразсъдството да сме зелени.