Сега съм просто
струна и трептя
с всичките нюанси
на палитрата.
Сега съм "ми миньор"
и жълта светлина.
И светофарът жали
за червеното.
Сега не зная:
Коя съм
и Защо?
Къде е
"Аз-ът",
Хензъл, Гретъл,
и огънят
подпалил
вещицата
и духът й
- всъщност мене.
Сега се гушвам
в пръстите дебели
на светещ музикант...
Пред него
шапка с монети.
Зад него...
Всичкото ми минало.
И ...Аз!
босилчени поляни.
И.....
Цялата Вселена!
Навеждам се
и пускам лептата.
Душата,
пет гроша
жив Живот,
и светофарът в червено.
Дали е времето
за "Стоп!" и
"Смяна на посоката"?
Музикантът с Надежда
за вечер вино и фоксторт.
Аз с Божията милост,
захвърлила живота си,
пресичам на червено.