автор: kandid

Съзвездието Нишикава,
поставих до Екзюпери,
но Мичио – това си ти.

На думите ти звездопада,
пронизва земното кълбо
и пак повтаря се потопа,
облян от моите сълзи.

*******************

В обятията на времето летя
и се променям като в карнавал.
Тука съм, няма ме, тука съм няма ме.

Помниш ме, мислиш ме и ме мечтаеш,
Но някъде във времето минало
девойчето прелестно днес
в жената ти предстои да разпознаеш.

Помниш ме, мислиш ме и ме мечтаеш,
но не днешната, днешната, а миналата,
предишната – неповторимата.

Каква мъка и проклятие.
Колко се път извървя.
От срещата се страхувам,
към срещата се стремя.

*********************
Не бива да мислиш за любов.
Навсякъде е разруха.
Не бива да мислиш за любов.
Есента те е попарила.
Не бива да мислиш за любов.
Време е за сбогуване.
Времето те оставя.
Не бива да мислиш за любов!
Пътят ми върви към никъде.
Не бива да мислиш за любов!