автор: FFortuna

Животът ме разголва. Със нечестност.
До кости. До съмнение. До рана.
И вече е болезнено прилепнал
до тялото ми. С някаква бруталност.
Животът е по устните ми. Чака.
Да викам. Да го моля до полуда.
Сега ли ще ме чуят небесата?
Молитвите ми времето изгуби.
Животът е в очите ми. И търси.
Да види страхове. И безнадеждност.
Възкръснах от предишните си смърти.
Не искам до безкрай да съм смирена.