автор: Symbol

Всеки път с радост я посрещам,
щом в усмивка бяла на кокиче я съзра!
Ударите на сърцето си усещам...
Дава ми сили напред да продължа.

Щом листата ѝ - отново се събудят,
и лястовички засвиват си гнезда,
надежди тихи в мене се пробуждат,
и шепнат тихо: ,,Дошла е пролетта!”

Всеки път - пленена съм от нея,
ароматът ѝ- дава ми криле!
Усещане, че още живея...
Прашинка съм под синьото небе!

Symbol