Ние трябва да спрем да воюваме с съдбата
каквото идва, това си отива :),
сутрин, силуетите на светлина и белотата размита
някъде между началото и секундите до края
но нищо лошо, края е тъмното във нас единствено
и ние трябва да спрем да воюваме с съдбата
за това което твърдим, че никога не се е случило,
а там във нас е толкова, толкова вярно, ..
защото теб те има, нали сама твърдиш отдавна
и има блясъка в очите ти когато се усмихваш
а в мен е топло, а в мен е топло че си тука
И утре, думите ни .. идват и си тръгват
като онези птици дето казваме свободни са
големите неща, изглеждат малки там в високото
а малките неща, те просто са нещата от живота
И за това, да спрем да търсим грешното във всичко
а да си кажем, утре има какво да се случи
и не е късно да обърнем света наопаки
и просто ей така по човешки, да се обичаме.