автор: SEVERKA

Душата деликатна ти пред мен разкри -
стана нежна и безкрайно смела.
Излишната свенливост от лицето си свали -
плени ме със целувките умели.

Отметна със ръка събраната тъга
като досадна и омръзнала ми дреха.
Очарова ме със изумителната си снага
и със две трапчинки от усмивка на лицето.

10.02.2017 г.
3437 Б.Алекс.
Петър Пенчев