| Димят студените утра -
гърла на прогърмели пушки.
По лятото се цели есента
и стреля. Засега наужким. Но скоро ще го отнесе.
В едно унило сиво утро
ще го удари във сърцето.
Без звук. Без дим. Без грак.
Нечуто.
Прелитат свраки над скръбта.
Проскърцват траурни дървета.
Като на помен есента -
край масите реди и шета.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Помен за лятото" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Помен за лятото от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.02.2017 @ 21:33:12 (Профил | Изпрати бележка) | Такава си е есента - подсмърча
и не реше вече косата си сива,
свита събира шишарки под смърча
като оная с косата е, костелива :)))
Днес всички са на вълна сезони: две стихота със зима в името, две с пролет, едно с математика (опс, това не е по темата :)) и едно за мъртво лято и есен-узурпатор :))
Ама и ти си го ошетала, не си играеш :))) |
Re: Помен за лятото от Marta на 10.02.2017 @ 09:38:52 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Шетачка е - премита
и плодове подрежда,
а вечер мълком кърпи
чорапа на надеждата.
Приседнала на дънер,
затрупана с листа
внезапно се разтваря
сред зима есента.
Не съм успяла да видя друго освен "Пролетта". Но вчерашния ден беше по това стихотворение написан :) Вървях из парка, стърчиопашките подскачаха и прехвърчаха насам-натам над следснежната кал, студено, отчуждено, късно-есенно... унылая пора - и без очарование.
Благодаря ти! |
]
Re: Помен за лятото от daro на 10.02.2017 @ 09:22:40 (Профил | Изпрати бележка) | ама от тия дървета(сезоните, де;)) не мога да видя природата :)
Като на помен есента,
на масата реди шишета -
за поливане
и за преливане в несрета.
или, както се казва - много ѝ здраве на есента! - в стиховете ми ;)
...а ти пиши, щото си много добра Дора! :)
(((О))) |
Re: Помен за лятото от Marta на 10.02.2017 @ 09:45:24 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ех, че ми хареса с тези шишета! Реди шишета :))))) Имам една такава маса под прозореца, с писани бутилки. И есенни има, шарени, на листа. Асоциацичта ти е точна - пивко е времето - есенно, поменно...
И ти пиши, рисувай, душата да се радва. Видно е - расте и се разхубавява. Поздрави, Даро! :) |
]
Re: Помен за лятото от daro на 10.02.2017 @ 10:01:28 (Профил | Изпрати бележка) | именно - и аз си имам една от тебе, такава писана бутилка с ракия(е, вече е празна:))... и знаеш ли - миналата есен, в края на септември я забравих в Ахтопол, но тя е при добри хазаи, при които ще се завърна тази есен отново за морския риболов(живот и здраве)
...те обещаха да ми я чуват(пазят) - аз чух сърцата им :)
~~~~~~~~~~~~(((((O)))))~~"~~~~~~~~~~~~P^
|
]
Re: Помен за лятото от Marta на 10.02.2017 @ 10:07:15 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ох, че хубавоо! На Ахтопол са рибите - морето при море отива! Да. Тъкмо на място :)
Чуват се сърцата и се намират. ПОрастнат ли големи, сами тръгват по света... Благодаря за морския полъх:) :)
|
]
Re: Помен за лятото от somebody (somebody_s@abv.bg) на 12.02.2017 @ 22:57:45 (Профил | Изпрати бележка) | :)))))))))))) Много си ми шантава, тиквичке. Въображението ти няма край. Добрата новина е, че и на есента е видяна сметката, така както и на зимата скоро :))))))
Целувки по оранжевото ти чело :)))))) |
Re: Помен за лятото от Marta на 17.02.2017 @ 15:03:52 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Шантава - в смисъл на певица ;) Оранжева жаба!) Въображение е нервен кон, капризен, непредвидим...тъпче, пръхти, не му се стои на място...иска да препуска. Уж като се знаете с години, нещата се поуталожват и дава да го погалиш, да го впрегнеш...но пак внимателно трябва. Доста му дърпам юздите, инак обръща колата и всички тикви и тиквички са натъркаляни в дерето ;)
Зимата минава като зъбобол.
Слънце вече тича по пътеките.
И снегът е спомен в нечий мрачен хол -
"Хитлерова зима" в рамка лека...
{*} |
]
| |