автор: Marisiema

В ръцете ми угасват гласове,
ужилени от време и беди.
Проплакват непокорни ветрове,
усукват ме във стегнати възли.

И трудно вече дишам и вървя.
Напрягам се, горя без топлина.
Преди пътеката до край да извървя,
подай ми тих покой и светлина!

Когато пълнолунното око
към мен протегне костеливите ръце
и с пръстите си като октопод
присяга се към умореното сърце,

когато ще достигна този прзг
на срив и пепел, и мигът забулен,
и мислите като огромен рак
назад във времето ще хукнат,

молбата ми последна чуй, земя!
Върни ми миговете само мои!
Усмихната да тръгна от света,
потънала в красивите си спомени...