 |  Толкова са дълбоки очите ти,
толкова неустоими,
притеглят душата ми
като дъно на шепнещ кладенец
спасяват ме само заскрежените бримки
на плетения ми шал
- нишки прогнила вълна
от първите дни
на Живота
край изоставената завинаги къща
стърготини се посипват
в пукнатините на плочите,
студът се просмуква в костите ми,
посиняват босите ми нозе,
мирис на догоряло дърво
пропива въздуха
от зейналата врата
зад която прелива тъмна бездна,
никой няма да излезе
и никой -
да пресече последната черта зад стобора
на въобразимото
(там, където всичко е замръзнало в спряло време,
мога да размествам плочките на съзиданието,
да ги пренареждам
със събрани пръсти
като парченца от калейдоскоп,
като призрачно домино,
като магически конструктор
от заключения шкаф
на Татко,
мога, но...)
твърде рано започва студът,
твърде дълго ...
а на двора снегът става дъжд
и последните дърва подгизват и гният,
заедно с прокъсаната дреха на раменете ми,
заедно с последната ми спасителна мрежа
толкова са дълбоки очите ти
толкова...,
че докато падам забавено в тях
виждам
обратната страна на света
да ридае
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Приказки от Безкрая 4" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приказки от Безкрая 4
от Hulia на 05.02.2017 @ 16:07:58
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | *толкова са дълбоки очите ти
толкова...,
че докато падам забавено в тях
виждам
обратната страна на света
да ридае* !!!!!!!!!!!!!!!!
* * *
Усещането ми тук е...Любов равно на Смърт, равно на Нирвана, равно на замръзнало време и ... буден сън със смътен копнеж по вдишване на Новораждане...
П.П. Открих "Приказки от Безкрая 2", отивам да търся останалите. :) |
Re: Приказки от Безкрая 4
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.02.2017 @ 18:34:43
(Профил | Изпрати бележка) | Номер 3 не е публикувана в сайта :)
Ако не си се ужасила от останалите приказки, ето линк към третата: http://negesta-lucidity.blogspot.bg/2011/01/3.html
--
... И Единение сред всички поляризирани неща, единение, което всъщност е налично през цялото време, но стои неусетено, в периферията на погледа. Човек се върти около себе си, сякаш насън, като уроборос захапващ опашката си ... |
]
Re: Приказки от Безкрая 4
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.02.2017 @ 18:34:15
(Профил | Изпрати бележка) | А там, в изсъхналите рози, до изоставения кладенец (нали се сещаш?),
с мокро бяло във очите от хоросана, години лющил се и падал от сърцето ми, все още се опитвам да ти се усмихна, но само скърцането на парцаливите ми ръце раздира светлосиньото унило неочакване. Спомни си за мен следващия път, когато сълза се спусне плавно от миглите ти, земята ми ще ти благодари с въздишка...
Елси, Елси, магически конструктор за създаване на светове носиш в себе си и имаш ключето, което отваря всеки. А аз наистина бях там... |
Re: Приказки от Безкрая 4
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.02.2017 @ 18:46:05
(Профил | Изпрати бележка) | :)
сещам се как леко се закачи шалът ми
на съхнещите покрая рози,
докато се препъвах в снега и сенки бягаха по петите ми...
сега няма страх,
ужасът се е процедил между дъските на съборените бараки
и тъмнее по летвите им,
само студ скрива стъпките от нозете ти,
мъгла полепва по онзи щрих от усмивка,
а спомените само леко пулсират
в утихващата жар на паметта ми...
сещам се
|
]
Re: Приказки от Безкрая 4
от mariq-desislava на 06.02.2017 @ 07:35:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Ех, този мъж какви реминисценции ми навява (кога ще ми се накараш, че се изразявам помпозно:) - кротичък залез с очи на дете. Трошлива е душата ти, всеки момент сякаш е пред разпад, но може да се дължи и на радиацията на думите.:) Някъде четох, че любовта има нужда само от две очи - едното да й е обърнато навътре, а другото - отворено за другия. |
Re: Приказки от Безкрая 4
от elsion (negesta@gmail.com) на 06.02.2017 @ 18:51:22
(Профил | Изпрати бележка) | Ами не, за мен е лудо и импулсивно, но не помпозно :)) И тъкмо това ми харесва... Не спирай да помпозничиш значи :)
(Ама кой мъж, да попитам? :))) При мен лирическият Друг само хипотетично е мъж, сред сенките на привидностите, а отношението само хипотетично е любов, докато всъщност е невъзможен копнеж по преливане... от пусто в празно сигурно... |
]
Re: Приказки от Безкрая 4
от tearfly на 06.02.2017 @ 20:06:37
(Профил | Изпрати бележка) | Какви протуберанси нарисувани с думи, Елс - красиви, а студени - и парченца душа без гравитация, улавят нишки, мечтаейки спасение...
Силно почувствах и преживях с теб!
...и понеже много обичам португалското звучене на музиката... ето как ми звучиш:
https://www.youtube.com/watch?v=AMQoAK_3tMk |
Re: Приказки от Безкрая 4
от elsion (negesta@gmail.com) на 07.02.2017 @ 15:32:01
(Профил | Изпрати бележка) | спасението сигурно е да не се противиш на свободното падане...
(благодаря за музиката, tearfly :)
|
]
Re: Приказки от Безкрая 4
от rady на 07.02.2017 @ 21:01:29
(Профил | Изпрати бележка) | Зад дълбоко зейналата врата дебне миналото...Редим си пъзелите, мислейки, че като ги завършим някой ще се върне. Но едно парченце винаги липсва, винаги...И никой не се връща.
Харесах преди време тук в сайта едно стихо с подобно съдържание, но сега не си го спомням точно. Като си спомня, ще ти го пратя, сигурна съм, че ще ти хареса и на теб! |
Re: Приказки от Безкрая 4
от elsion (negesta@gmail.com) на 10.02.2017 @ 15:50:06
(Профил | Изпрати бележка) | Известния и неизвестните варианти на миналото в първичен бульон от мрак... Всичко си има, но не всичко може да бъде вкусено. Макар че повече си падам по пъзелите, отколкото по готвенето :)
(Изпрати, ако намериш.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 488
ХуЛитери: 3
Всичко: 491
Онлайн сега:
