автор: flubalu

Още ли искаш сърцето ми?
Рани оставя, щом бъде погалено.
Тръни и гърбици. Огнено халище.
Казвам ти честно – Проклето е!

Змийски очи са звездите му празнични,
Ти ще му бъдеш закуската.
Алчни миражи са чувствата.
Мъртви оазиси. Пясъци, пясъци.

Другаде чакат те плачещи извори,
нежна прохлада, разлистване.
Само вратата тръшни на излизане.
Бягай към чуждо пречистване.

Няма да стигнат сълзите ти.
Аз съм обречена. Грозно белязана.
Пак си забравил какво съм ти казала.
Колко любов е спасителна?

Още съм пленник на болката.
Тръни и гърбици. Страх ме е. Страх ме е.
Вземай го с всичките страшни заплахи и
само спаси ми го.
Моля те!