 |  Кометите спят
под похлупак от слънца,
наречени с твоето име.
Без теб не съществуват измерения,
космическите ми вени
са пълни със сняг и любов
до горното деление
на звездопада.
Мен ме няма в тази побесняла
реалност с предостатъчно небе
под кожата и земя
като натрапчив бъдещ спомен.
Не ме плаши смъртта
и живота също.
Не мога да си тръгна от теб,
нито пък да остана -
рана е късчето докосване
и изригналата ласка.
Дете е света
под вкопчените ни ръце,
с прашни бузи
и усмивка боса.
Не съществува абсолютен мрак,
освен в дълбините на очите ти,
съградили призрачен храм.
Едно е сигурно -
не мога да умра,
защото всеки ден с теб умирам
и отново възкръсвам.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Затръшнах сърцето си" | Вход | 13 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Затръшнах сърцето си
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.01.2017 @ 18:06:55
(Профил | Изпрати бележка) | рачешка ще е моята милувка
и времето ще върне назад
към часа на твоето тръгване
преди да заровиш дълбоко
в стенещите ми очни дъна
теменуженото ухание на сянката си
докато аз напразно протягам
безполезните си щипки
в чиста молитва
за последна прегръдка...
призрачно приказно е...
|
Re: Затръшнах сърцето си
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 26.01.2017 @ 23:09:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | "...макар ,че от любов не се умира... "
Сърцето е дом. При затръшване може да падне бравата и да затрудни живеещите там, но не и да ги прогони.
Наболява този ти стих..Като падане на леда...
{} |
Re: Затръшнах сърцето си
от daro на 27.01.2017 @ 08:14:08
(Профил | Изпрати бележка) | Ето защо, нарекох сърцето - олтар... защото там се влиза за свещенодействие, за одухотворяване на материята с благородни енергии.
Чашата може да се препълни и прелее, храмът(тялото)може да се задръсти до пръсване...
В сърцето-олтар, ние поднасяме своите безкръвни жертви в името на възкресението - живот, в който няма смърт.
(а, нима в любовта има?!)
"Не мога да си тръгна от теб,
нито пък да остана..."
Точно такава балансираща проводимост ни е нужна, ако искаме да сме в хармония.
Та затова - ненужно е, и не бива да затръшваш сърцето си, душа...
(да не казвам, че няма и да успееш) :)
...(.) |
Re: Затръшнах сърцето си
от zebaitel на 27.01.2017 @ 08:54:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Амиии, той Дарчето така хубаво го е казал, че аз няма да се пробвам да го надприказвам! Само ще се съглася с реверанс към теб и него! |
Re: Затръшнах сърцето си
от mamasha на 27.01.2017 @ 08:56:12
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки път, когато си мисля, че за любовта е казано всичко и по всички възможни начини, някой твой стих ме запраща в някакво нейно ново и непознато измерение.
И каква прелестна метафора е началото на тази творба. Препрочитам я вече няколко пъти и замирам от удоволствие. Даже и без продължението си е истинска поетическа перла.
Казвала съм ти го много пъти - възхищавам се на умението ти да забъркаш от най-прости думички истинско поетично великолепие. Малко са, които го могат талантливо, без да стигат до клиширане или оригиналничене!
Поздравления, Царствена! |
Re: Затръшнах сърцето си
от erka (elokolska@abv.bg) на 27.01.2017 @ 12:09:33
(Профил | Изпрати бележка) | :)...днес вече споменах, че не съм фен на трайностите,
но какво е по-трайно от промяната
и как да не й се полюбуваш... през ключалката ;)
Това "затръшване" е като замеряне със звездни ласки...
Дес! :) |
Re: Затръшнах сърцето си
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.01.2017 @ 17:49:58
(Профил | Изпрати бележка) | колкото и да затръшваш сърце, тези там любовни космически вени объркват работата :)
много си хубава космическа и многоизмерна тук, навсякъде и никъде... |
Re: Затръшнах сърцето си
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 27.01.2017 @ 22:18:49
(Профил | Изпрати бележка) | Опасно занимание :)))) Тук има много силна емоция и една разпаленост у лирическата, която с монолога си назидателно скастря лирическия :))))
Извън шегата, текстът е силен, Дес. Вените пълни със сняг и любов и детето свят с прашни бузи и боса усмивка са изключителни находки. |
Re: Затръшнах сърцето си
от rady на 28.01.2017 @ 12:35:45
(Профил | Изпрати бележка) | И да затръшнеш сърцето си,
няма спасение...
Лудостта е в кръвта, в онзи сняг любовен...Малкият и Големият кръг на кръвообръщението си прехвърлят влюбени еритроцити...и така, до края на света!:)
|
Re: Затръшнах сърцето си
от Kanegan на 29.01.2017 @ 10:26:25
(Профил | Изпрати бележка) | Не ме плаши смъртта
и живота също.
Това е революционна изповед, стряскаща и проникновено реалистична!!!
Едно е сигурно -
не мога да умра,
защото всеки ден с теб умирам
и отново възкръсвам.
Щастливка!!!!Как стават тия чудеса, космически работи!!!
|
Re: Затръшнах сърцето си
от kameja на 29.01.2017 @ 19:00:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Глобална любов, не се побира в никакви форми, излиза от тях като лава по склонове и като звезден прах се издига и носи над представите за нея. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 3
Всичко: 445
Онлайн сега:
