автор: dido080

Плач.
Заплаках, когато започнаха да ми четат писмото.
"...Тука градусите са много под нулата...
по-миналата седмица видях едно малко мече да тича..."
Писмото идваше от Коми, а подател беше баща ми. Той живя там цели шест месеца, а когато се върна от там донесе цял златен пръстен. За професията му никога няма да пиша:
първо защото много се отличава от моята и второ, защото малко ми е тъпо заради факта, че в своята си професия не съм незаменим специалист, какъвто е той в неговата.
Четоха ми още подробности от живота на мечето.... че гризяло ледени висулки. Аз пък за първи път когато трошах нещо в живота си със зъби /използвах тези на една отдавна изчезнала от фауната риба/ беше преди онази Нова Година- орехи за софрата.
И тогава по черният път видях как приближава лек автомобил като нашия. Приближаваше с такава бързина, че прашните облаци започнаха да се давят в суета. Колата спря там, където трябваше. Баща ми веднага започна да говори нещо на висок глас /като че ли се караше/ а аз не монех да се зарадвам подобаващо на пристигането му, защото вече бях изплакал всички видове сълзи.
Подобни истории съм записвал върху хартия. Как когато замина за Силистра го нямаше цели седем месеца. От този град, обаче, не сме получавали писмо или пощенска картичка. Защо пък остана в Търново година и два месеца, и се върна от там със странното желание винаги да качва стопаджиите и стопаджийките?