автор: heel

Тогава голяма поледица беше
и всичко живо във къщи седеше.
Обаче реши да излиза моята кака –
не можело гаджето да я чака.

На ток висок ботушки обула,
на Емо прогнозата сякаш не чула.
Даже торта понесла за своя любим,
Който, честно казано, не е херувим.

Стълбите към метрото били в лед.
Нормално – как тук нещо ще е наред.
За зла беда подхлъзнала се кака
и счупила лошо и двата си крака.

Във локва от киша дълго лежала,
стенейки жално, от болка примряла.
Хора се събрали, повикали помощ,
а крадец използвал нейната немощ.

Свил й телефона, мръсната гадина,
дано чума го тръшне тази година!
В линейката изпаднала тя в шок,
защото срязали ботушките с ток.

Купи си ги лятоска от Франция,
имаха десетгодишна гаранция.
Но стига за тези тъпи предмети,
писано било да бъдат отнети.

Екип лекари захванал се със кака,
наместили бързо и двата й крака.
Поставили я в гипс без да му мислят,
и санитарки взели да я чистят.

Така изчезнал и часовникът Омега,
подарък от неин бивш колега.
Съвсем спокойно вече си лежала,
лишена от ценности дори заспала.

Сега у нас я гледаме със мама,
обичаме я, тъй че няма драма.
А онзи, дето уж много я обича,
по чуждо бързо-бързо взе да тича.

А обездвижената моя мила кака
закри очи и дълго жално плака.
Обаче знае, че когато дойде лошо,
на линия ще бъде братчето й Гошо.

Със патерици вече ходи кака,
пълно оздравяване я чака.
Със мъдрост счупеното я дари,
суетата й завинаги се изпари.