автор: marisiema

Отломките събирам от живот
и упорито пак си търся смисъл.
А вчерашните истини мълчат -
куп дрипи избелели и безлични.

Студена, зимата натрупа сняг.
Рекордни студове бележи времето.
Прозрачен лед сковава ми ума,
усмивката и празничните вечери.

Да скрия не предвидих, не успях,
парченце топлина за лошо време.
Летях, не сетих как ми натежа светът -
разтърси ме, притисна ме и сведе.

Развихрена, не се научих да пестя,
да скътам мощ за пътя си надолу,
когато ще престана да хвърча -
да мога да се приземя достойно.

И ето ме - с отломки от любов,
натъпкани във тоз живот-торба.
Пред мен е мрак, и тъмен, и дълбок,
и който сигурно е моята съдба...

Днес чудя се къде ли ще се свра
със смазано, разнищено сърце,
в което бурените, тръните растат
сред пепел изгорени мигове?!...