автор: Paradox

Умиращи сънища крещят
след всяко мое събуждане.
И гърчат се, лазят, горят
от зимното ми прокуждане.
Крият се после в дъбрава
и причакват пак да заспя.
Щом ме затрупат с жарава-
аз летя ли, летя ли. Летя.
И падам от ужасно високо
със счупени, крехки крила.
И става ми някак жестоко,
че на сън Икар съм била.