автор: Blank

Най-трудно е вечер сам да бъдеш,
Отвънка, на балкона,
Като всичките Зорници са -
Сам да гледаш небосклона.
А от всичките слънца най-силно грее
Една Венера,
Далечна и невзрачна,
Толкоз близо бях аз преди до нея,
Ала така завъртя се май светът.
Аз бях млад, а тя пък стара, а
С годините сякаш се обърна,
На нея годините и не личат.
На мен младостта ми
Сякаш тя открадна,
Сложи я в студената си пазва,
Скри, зад облаци дебели,
Грейнали
от тръби и тръбопостове,
Лостове са те,
залостили прекрасната Венера,
по-ярка от хиляди слънца.

Гълтам аз и гледам, мечтая и хортувам,
на небето да отвори се пролука, да грейне светлинка,
не слънчева, а бяла и студена,
Но да стигне тя до мене,
га всичките луни замрът.

Стоя азе и се взирам,
А отдолу - лампи, хора и деца жужат,
Като мънички пчелици,
Ах, га безгрижен бе светът,
За тези малчугани,
Хванали топки, запретнали ръкави,
С челата запотени и на коленете рани -
Ах га безгрижен бе светът.

Един човек и човек в човека,
А не алчност и печал,
Защо? Какво печели толкоз человека,
Сам, надолу трите метра, а над него трупат кал.

И се смея на тия дечурлига,
Те едва ли ще се сетят,
За старият чичко от балкона,
Га лампите не светят, а свети само телефонът.

Радвам се все пак, на децата мили,
Дано и те някой ден да видят
своята Венера
Ала не да бягат и излитат, а останат те при нея.
Че кораби са малко, а и трудно се намират,
Я намериш, я не видиш,
Но не трябва спираш да ги търсиш,
Докато сърцата не изстинат.