автор: spectrum

След шибания тест ‘де ще ходим? – попита Майната.
– Факъм ли го, ама ей там, до Пратикото има едно скритичко плейсче, може да отразим по една калабрийска.
– К’ва калабрийска бе, курва ли? – сега пък беше ред на Дивака да задава тъпи въпроси.
– К’ви ги плещиш, бе Дивак, не ти ли каза Лалата, че Млякото тази вечер ще бутне на аванта малко черпня. Ще гилъме до два шага и хоп, инсайд ин пицерийката. – Това беше архиинтелектуалното обяснение (“текникал менуал”, според максималните скилове по чужди езици, в които познаването на думата “фак” беше Евереста на образованието му) на четвъртия член на тази компания, гордост за много известни фирми, разбирай – това беше експланейшъна на Дъртия.
– Ама… аз като скивах днес по обяд едно бая оперено дамско дупе ми се врътна пред беемвенцето, пък и кааааак го връткаше, ох, ох, ох – само да го пляснеш, че и отгоре! Даже онова копеле от ЦДЛА, дето сръбският футболен коментатор беше казал за него “Да еба, това копеле, Молев, да еба, како три мотора у газо си има!”, когато през ‘58 им набута три парцала у вратата в Белград, нямаше толкова мотори на дупето си, както мацето пред ристорантето, дето изсърбахме по две сурови стриди – к’во ги фалят тез’ гадни и горчиви сурови водорасли не зная – ама маце, ей – баджак без микрограм целулит… – продължаваше да ораторства и разсъждава Дивака.
– Колко, колко, целу какво? – попита Лалата.
– Целулит, бе тъп – дето им стават дупки в кожата на дупето и краката. Микрограм е десет на минус 6-та грама, или ако си се издухал съвсем, за да разбереш по-лесно – 10, голямо Е, минус 6 грама, според Дивака – изясни Майната.
– Експонента ли имаш предвид с това Е?
– Ей, ама Лала, много си бавноразвиващ бе, ей, на едно място Даун плюс Алцхаймер плюс тежка форма на дислексия, че и малко Паркинсон си събрал – само с математика трябва да ти се говори, за да чатнеш поне малко, нищо друго не разбираш – ами да, точно това имах предвид, сега ясно ли е – маце, дупе, та дрънка… – отново обясни най-приятелски Майната.
– Ааа, те тези курви у нас са си същите – по пътя за Дуранкулак не си ли ги скивал, горе на баира стоят и си чекнат чаталието, като тук в Рим. Същите мангалки. – Авторитетното изказване на Дъртия приключи разговора в областта на върховните философски категории за сексуалното в съзнанието на мъжа, което доминира и манифестира неговата първична същност, при демонстриран в горния разговор научен капацитет, на ниво явно надминаващ 10 на +10-та степен възможностите на свръхизвестния виенския лекар и пръв психоаналитик (и малко нещо наркоман, пък май леко и педераст).
Сега вниманието на тази група – еманация на простото и интелектулното, забъркани в общия коктейл на простотия и някакво знание – беше отклонено в приятна посока. Току-що пристигна Млякото. Водеше със себе си Алек Ефира. Слаби и високи. Леко кестеняви. Млякото над два метра, млад, но доста плешив. Алек Ефира – по-нисък, около 1.90 m, по-кестеняв, говореше толкова тихо, че изобщо не разбраха защо трябва да се сменя софтуера.
– Кой софтуер, бе Дърти? – попита пак Лалата – защото изобщо не чу какво каза Ефира
– Ех, Лала, Лала – толкова много обяснения, да бях ги записвал, бетер от Всенаука щях да напиша и щях да съм вторият след Петър Хаджиберович (Берон) – обобщи Дъртия и престана да се занимава със синдрома на свръхлипсата на минимален амебиен интелект, както той определяше единственото същество на планетата, имащо такъв, а именно симпатичния, но доста глух Лала.
– За теста и софтуера – утре – отряза Майната, намигвайки многозначително, докато се вглеждаше безцеремонно под полата на мацето на съседната пейка, поразтворило крачета под носната кърпичка, която му служеше за пола, и ухилен, засуквайки мустак, нашият продължи: – Скивайте сега, да си издрънчим задниците в тази пицерийка и Млякото да казва, че ще плаща, че от глад вече мога да изям кюфтета от задните бутове на термити или пълнена змийска кожа с черни червеи фламбе.
– Ей, тук съм, тъпенери, хайде поръчвайте, че не искам пак почти африканските изпълнения на Майната – провикна се с привичния си просташки глас Млякото. Дивака се ухили с жълтото и червеното на очите си и на всички им се стори, че май му се привидя човешко, а не телешко…
– Ами то… дали… е ами не знам… то… какво червено, де… сег’ да видим, тук… имат ли… – започна с привичния си маниер Ефира, когато едно опашато (с опашка на косата, де), но иначе много приятно на бюст, кръстче и крачета – заголени почти до мястото, където се съединяваха, и с големи, учудени бадемовидни и сияещи сини очи, силно контрастиращи на гладката му и тъмна като боядисана с орехова шума кожа маце се появи във вид на сервитьорка.
– Ей, Ефир, не бави тази прелестна госпожица, която украси внезапно целия свят с появянето си, аз виждам красотата на райско цвете, а ти, Ефир, пелтечиш – взе пак думата Майната и започна славословие на женската красота, като използва цялото си налично красноречие и галантност.
Момичето наистина бе много хубаво, но явно бе свикнало на всякаква публика в пицарията, разположена отдясно на голяма бензиностанция и с маси, на които имаше предварително постлани бели, чисти покривки, бяха сервирани чаша за вода, две чаши за вино – бяло и червено, а до приборите беше поставена колосана бяла платнена салфетка – явно пицарията (“пицерийка” по думите на нашите герои, знаещи италиански колкото Юлий Цезар ескимоски) имаше претенции на по-скъп ресторант. То само се усмихна и раздаде менюта. След малко изчакване за избор се появи отново блестящо и усмихнато, и зачака поръчките.
И започна една…
Мацето не знаеше микрограм английски, с малко повече (две букви от една дума) можеха да се похвалят Лалата, Дивака, Майната, Ефира и Млякото. Само Дъртия можеше да върже съвсем приличен разговор на английски – много се бе ебавал с дърти английски пияндета-кокнита по Southampton Road, и с някои почти безполи (с минижупи, от които им се виждаха и сливиците) мацета, сервирищи “Pride of London” по кафетата на пресечките на Victoria Street, ама това хич и не му помогна.
Майната каза: “Искам хляб”!
- Абе, какъв хляб в Италия, бе Майна, не виждаш ли пици, чабата, к’во ти душа иска, ти – хляб, та хляб – изцепи се Лалата. – И как да обясним на това маце за хляба.
- Не, искам хляб, на мен ми се яде хляб – инатеше се Майната.
- Хляб с пица ли? – подхили се Дъртия
- Не, хляб с телешка пържола – отвърна, вече леко засегнат че го правят на балък, Майната.
- Dear Girl, I need to expalain you that my юродив colleague wants to consume a little wheat bread. Would you, please, be so kind to represent to this, yet not well drunken company, the multitude of special Itallien bread you, without any somneniya, have in your Ristorante? - започна своята изящна реч, както той си мислеше и се самоласкаеше, Дивака. Това малко подобрение на английския дължеше на Дъртия, но никога нямаше да си го признае. Знаеше “английски” толкова, колкото бушмен можеше да обясни тензорното смятане на етруски.
Мацето го зяпна като че ли видя консервирани зелени човечета, посипани с босилек и подправени с песто от варени краставици в чиниите, които сервираше.
Не стига, че говореше ‘английски’ с българско-руски думи като “юродив”и “somneniya”, ами Дивака беше и уверен, че е неотразим в женските очи. Ама мацето хич и не искаше да го знае. За нея той си беше простак. Какъвто и наистина беше този тип. Макар че той имаше мнение за себе си като за крал от древните всемогъщи владетели. Е, да де, ама слушаше чалга. Той си беше, значи, едно нищожно българско простаче. Италианското маце го беше преценило с един поглед и толкова. Както всички Жени на тоя свят го умеят. Ама нашият Дивак си мислеше, че е върхът на техническата мисъл, на интелектуалните способности, на пълното отрицание на женската невъзможност да се издигне до неговия интелектуален, технически, практически и научен дух. Ами нищо такова, естествено, нямаше в тази псевдоличност. Просто чалгаджийско простаче, много повярвало в себе си. Без всякакво основание. Каквито наспорил Господ по нашите географски ширини и дължини.
И тъй като Майната продължаваше да настоява за хляб, явно на инат и защото имаше комплекс, че след като каже нещо, трябва да го иска докрай, иначе не го схващат за сериозен, някой трябваше да обясни на Мацето какво е хляб.
Дъртия се зае. Беше с най-много опит и в работата с чужденки, и в техниката, и в контактите. Е, да, ама как е “хляб” на италиански. Отново пробва:
- Mademoiselle, du pain (изговорено “дюпе”), please!
- What? – единствената дума от английския речник на хубавата сервитьорка.
Дъртия продължи да повтаря на френски, защото си мислеше, че ще го разберат повече отколкото на счупения му английски.Уви. Нищо не се получи!
Писна му и каза: “Google on smartphone”. И, о, чудо! Сервитьорското хубаво италианско маце разбра. Намери веднага “smаrtphone” и поиска да напишат думата “bread” , a също и “du pain”.
И: Great Thanks to Computer Men:
- Ooooo! – възкликна италианското маце – “Pane!”
Накрая на този изтощителен езиков маратон бе разбрала какво искат тези странни, но и някои от тях (макар и простачета – ще ги култивира, ако ù попаднат в ръчичките) бая привлекателни за нея мъжки екземпляри. С удоволствие и гордост, че е разбрала поръчката на тези типове, донесе няколко панерчета с най-различен италиански хляб.
- Е, най-сетне каквото трябва, нищо не схващат лесно тези италианци – отбеляза Майната, доволен че е станало на неговото.
- Е, то това си е женска работа – отбеляза пак Дивака, за да покаже колко е по-висш от жените, както си мислеше с елементарната си (не)култура и комплекси.
- Нека поръчаме както си е му е редът - се обади Дъртия – нали тъй, Мляко?
- Давай, Фирмата плаща, ваш’та мама, отбеляза Млякото. Алек Ефира, вече почерпен до козирката докато се разиграваше тази сценка между нашите герои, се хилеше като 50 години обитавал Карлуково – явно обърнал освен ‘пането’ и много бутилки Chianti.
- И продължи веселбата на нашите герои заедно с “екипажа” на “пицерийката”, вече разбрал какво е “bread”, “du pain” и конвертирал ги успешно в “pane”. До сутринта.
В 13:00 h на другия ден инж. Майналовски, инж. Диваков, инж. Многолалев, инж. Възрастов, или както другите от компанията му казваха помежду си “Виситашаков”, както и инж. Млечников и инж. Ефиров от чуждестранните партньори, подписаха Протоколите за успешно проведени тестове.

Всички герои и случки, без Петър Хаджиберовичъ (Берон), обстоятелства и места, без Рим, Дуранкулак и Италия, в тези няколко изречения са измислени за забавление на автора (абе човек без работа – вари го,печи го – глупости!).
©Spectrum
©Bezzhichen
©2014