автор: IGeorgieva

Беше събота, августовска и жарка. Вече преваляше пладне и нищо не спираше човек, хапнал обилно вкусен гювеч и пийнал доволно количество бира, да се търкулне в хладните чаршафи за освежителна дрямка.
Там зад плътните завеси на спалнята, далеч от горещините, страстите и човешката суета Атанас Христов тъкмо притваряше очи и наместваше глава върху възглавницата, когато телефонът върху нощното му шкафче безпощадно отпрати първите му ангелски видения. Мъжки глас изхлипа в ухото му нещо неразбираемо. Атанас се ощипа по носа, за да се увери, че не сънува кошмар.
- Тя ми се обади по телефона… Напуска ме. Иска развод.
- Чакай, чакай – вие не сте ли заедно на морето – позна Атанас гласа на приятеля си Кирчо.
- Не… - трудно си поемаше дъх изоставеният, – тя…тя…остана в София. Имаше работа. Аз…аз – вече плачеше с все глас Кирчо, - ….дойдох тук с децата.
- Спокойно, поеми си дъх. Не е страшно.
- Как не е…и-и-иска развод, има…, има - хлипаше Кирчо, – …друг – отрони се най-накрая думата от устата му. - Иска да се омъжва за него. Няма да повярваш кой е.
- О, напротив, знам точно кой е.
- Как знаеш? Откъде? Защо не си ми казал?
- Знаеш, че ги усещам тези работи. Шефът й, нали?
- Да…но аз защо…но той, той е старец…
- Така де, така, но и мераклия с байпас. Затова ти казах спокойно. Никакво бъдеще няма с него. Той е взел-дал.
Кирчо продължи да хлипа още малко, но Атанас го увери, че жена му скоро ще доприпка при него и вместо да си скубе косите, отсега трябва да решава как да постъпи, когато това стане факт. Насочил мислите на приятеля си в правилната посока, сбогуването им мина леко. За Кирчо бъдещето вече не беше краят на света.
Излязъл от унеса си, Атанас се размисли за любовта. Невероятна сила бе тя. Като водата неуловима, но способна да преодолее препятствия, да проправи пътека за две души. Течеше буйно при извора, разливаше се пълноводно по пътя си и се влачеше унило на края към устието. Случваха се и неочаквани работи понякога, за добро или за лошо. Появяваше се някой, който се намесваше в божиите работи. Предлагаше да й стори голям път, обещаваше лениво, измамно спокойствие. Пешев, влиятелен банкер с две операции, няколко деца и три брака зад гърба си, сега се бе запътил към четвърти. Ако трябваше да бъде честен, Атанас не очакваше това. Свидетел бе как онзи три години обсаждаше съпругата на Кирето - повишения, бонуси, пътувания в чужбина. Кирето, опиянен от успехите й, не усещаше накъде вървят нещата. Но как да му подскажеш. Те тези работи не се говорят току-така. Атанас все пак разчиташе на здравия й разум, нали бе майка, момченцата им бяха на 7 и 3 години. Спри се, бе жено, заради тях.
Изнизаха се няколко дни и Кирето се обади отново, сияеше. Дошла си била. Отказала се. Съжалявала. Сега били всички заедно - щастливи. Наско си отдъхна, малкият дявол е бил. Надяваше се, че измамницата любов няма други намерения и с това историята ще приключи.
- Заведи я някъде за ден-два, само двамата, оставете децата на бабите, малко романтика върши чудеса. Ти знаеш.
- Супер идея. Точно това ни трябва.
Кирето резервирал СПА почивка за следващия уикенд, уговорил майка си да гледа децата и всичко тръгнало по мед и масло. Вечер цветя, сутрин закуски. Миличко, захарче и други позабравени думички. В петък засъбирали багажа, а на сутринта като се събудил, жена му и куфарът й ги няма. Вместо това - бележка до вазата с розите, че обича друг, иска развод и малкото дете.
- Детето няма да й дам. За развода вече съм съгласен, големият не иска изобщо да говори с нея, на малкия наистина му липсва, но ще свикне. Можеш ли да помогнеш? Те бързат, щели да се женят.
- Бързо в София няма да стане, ще се обадя на един мой братовчед, адвокат в провинцията, и, разбира се, трябва да е по взаимно съгласие.
Ще му помогне на човека, как няма. Представяше си какво му е. Влюбена била. Ами то Ален Делон, заедно с банковата му сметката. Чувства са това, чувства, трябва да се уважават. Звънна на братовчеда, обясни му положението. Онзи обеща да направи всичко както трябва и наистина бракоразводното дело бе насрочено за след две седмици. На петнадесетия ден братовчедът му се обади. Защо ли не се учуди - отказали се били от развода, отново се били събрали. Ти да видиш, маеше се Наско, иди ми – дойди ми, тая жена не знаеше какво иска, но както и да е, осъзнала се е. От Кирето, ни вест, ни кост, неудобно му е на човека. Ха дано се разберат.
Септември и октомври се изтъркулиха неусетно и заваляха дъждове. Пак беше събота. Приспивното ромолене отвън унасяше Наско. Да вали, да вали, на хубаво е, така трябва. Ех, пак този телефон, все забравяше да го изключи.
- Братовчед, здравей, извинявай, ако си полегнал, ама тоя клиент дето ми го прати, нали бързаше, мислех, че досега ще сме свършили, и ще сме забравили. Е, пак поиска да се развежда. Втори път насрочиха делото. При Председателката на съда се падна и той отново се отказа, вече ми е неудобно от колегите там. Тъкмо уговоря нещата да минат бързо и, хоп, отида да изтегля молбата.
- Съжалявам, съжалявам, и на него не му е лесно. Тази неговата съвсем се е объркала.
- Знам всичко и му влизам в положението, но ето днес пак ми се обади за трети път – вече било сигурно, не че и предишните пъти не беше. Жена му насрочила сватба през декември, сериозно звучи, и да знаеш, за последно се занимавам с него, то в нашия съд и без това няма много съдии.
Как да заспиш след този разговор. Любов ли е това, чудо ли? Онзи дето пишеше сценариите, май бе на латино вълна. Като се обичат, дядо и внучка да се взимат. Кой им пречеше, чудеше се Наско. Момченцата на Кирето, обаче, си бяха съвсем истински. Какво ли им беше в душичките. Те децата, милите, най-много страдат, когато родителите се разделят. На тази Кировата булка, тояга й трябваше, не СПА.
Лошото като се застои някъде и забравя да си ходи. Обръща живота ти, хвърля върху миналото пелена, и е трудно дори да си спомниш какво е било преди. Наско този път сам се обади на приятеля си.
- Слушай, Кире, иди и се разбери с Пешев като с мъж. Не го бий, де. Да ви остави на мира, да си търси друга болногледачка.
Послуша го Кирето и право при Пешев, а онзи по мъжки му предложил пари, неприлично много пари за жена му и за детето му. Кирето се почудил-почудил, да го удари ли, да го забави ли, казал му, че не си дава жената и си тръгнал.
- Тя накрая ще се върне, да знаеш, ще се върне.
- Божа работа – отсече Наско, който напоследък все размишляваше за човеците и техните чувства. Много неща не разбираше, но се възхищаваше на чудото, наречено сърце. Обичаше ли, то можеше да преживее всяка болка и да прости.

Ирена Георгиева