автор: 6ureia

Не намират разум в смисъла,
нито радост във смеха....
И загубили съня,
търсят яростно Промисъла
на покоят и деня...

Всяка нощ при пълнолуние
дебнат своя сладък сън.
Но всуе! Камбанен звън
стряска тяхното безумие,
и боде ги с яден трън.

Ей ги:стържат със бръсначите,
свойте стенещи гърла.;
Грее шеметна луна...
Подлудява им клепачите,
взрив от ярка светлина.

Впили поглед във тъмата,
те крещят срещу луната
свойте клетви и проклятия...

Чакат утрото, зората-
да приседнат във леглата
без да сещат те разпятия…