Имам си една мечта
и тя е... Свобода!
Неосъществима засега -
Път се иска много аз да извървя.
Бог, Бог е това -
Той е Свобода.
Казват ми - живей!
И покажи я на света.
(тази твоя мъничка мечта)
Питам се - защо?
Кому е нужна тя?
Свобода е измерение.
Свободен ли е робът?
Кой роб? На себе си? Или на друг?
Роб на желания? На мисъл?
Не искам да се лутам из мрачните затвори.
Мрачните затвори на илюзорната си мисъл.
Вървя и сякаш нетленна светлина пред мен отваря дверите широко.
А пътя? Кой го знае? Защо сама?
Усмихвам се на хора. Подавам им ръка.
Те тръгват също. Ето този там го знам?!
Върви със мен, до мен, понякога в далечината.. от много време.
Всевечно ми се мота из краката :).
Но помня този тук е също мой приятел.
Приятели ли нямам? Хм, виж ги!
Дори да си отиват, пак се връщат, пак те срещат.
Дори да си отивам, хм, пак се връщам, пак ги срещам.
Приятел ми е Бог :)
Той води ме към Свободата!