автор: marisiema

Ти загръщаш ме в нощите,
ти усмихваш се в дните ми,
ти докарваш ми болките
и красивите утрини.

Ти редиш ми завоите
и звездите в пътеките,
и загърбвам неволите,
и забравям за себе си.

Ти гориш във сърцето ми,
в любовта ми нестихнала,
във децата, чудесните
и в тревогите бликнали.

Моя крепост пленителна,
свят и блян изумителен!
Ти - водата живителна,
и пожарът и смисълът!

Ти минутите свиваш ми
към покоя ми, крайния,
към земята притихнала
в свят незнаен, потайния.

Ти, ЖИВОТ, тук повика ме
да политна развихрена,
да опърлиш крилата ми
и да легна в краката ти...