автор: osi4kata

В този дом за самотни души,
старостта е най-главна причина.
Вчера бяха четирсет и три,
днес едната душа си замина.
Излетя като прилеп в нощта,
скри за малко рога на луната,
сутринта снежнобяла сестра
влезе в стаята и от вратата
моментално и ясно разбра,
че смъртта е пристигнала първа.
Скри лицето безкръвно с чаршаф,
обяви пациента за мъртъв.
След това процедурно звъня
на роднини. Мъж някакъв вдигна
телефона и с лека тъга
отговори: "До час ще пристигна!".
Беше глас на възпитан човек,
делови, етикентно любезен -
син навярно, а може би зет...
Без значение. Беше проведен
задължителен разговор с тях,
съобщиха смъртта на душата...
В коридора разнесе се смях,
старостта парадираше, яхнала
инвалидни колички или
се подпираше гордо с бастуна.
Група стари мъже и жени
предизвикваха още Фортуна,
пренебрегвайки голия гръб,
който тя им показва отколе..
Сякаш има на всекиго зъб,
щом е стар, изоставен и болен.

В този дом за самотни души,
старостта е най-главна причина.
Тя не плаче, тя няма сълзи,
но деца често някъде има.

Р.Симова, 2017