автор: rygit

Рано, рано в утринната здрачина,
искам във леглото ти да се промъкна!
Нежно да погаля твоята ръка
и да нямам сили да си тръгна!
В непрогледналият още ден,
искам да сме сгушени под меката завивка!
И опирайки сърце в душа –
да зашепнем онзи наш рефрен…
За мечтата!
…която вечно ще ни бъде близка!
Иска ми се да остана там до теб –
във уюта сънен!
… на притихналата стая бяла!
Стихове да пиша ред по ред…
Може ден!
Може век!
…може и безкрайност даже цяла!

Мдаа какво ме вдъхнови да го напиша я! Ще ви кажа! Но не знам! Дали ще ми повярвате наистина! Или ще кимате съгласително с глави само до там! Да не се изложите от хорски срам.
Тааа от къде да започна я?
Да! Ще започна от местото, как в ония Всемирния клюкарник Facebook съм приятел с няколко от джуджетата на Дядо Коледа. Че къде 20 Декември едно от тях ми се жалва, как лично Big Boss, дето всички му казват Дядо Коледа му дал едно странно писмо. С още по-странна молба в него.
Жена една пуснала коледна молба. Естествено за подарък е била… Който да е романтичен. Който да е лиричен. Който да звучи нежно личен. Но същевременно с това и да е приятен, красив… Е! Можело и да е завоалирано еротичен… Нооо…! Задължително на външен вид да е приемливо приличен.
Че джуджето се много затруднило. Даже в началото било твърде унило. И за това решило… Точно мен да ме помоли по приятелски мило… Ако мога с моята си сензитивна мисъл без имам задна умисъл на самия подарък до същността да се домогна… Или пък до тънкият му идеен смисъл. И по възможност на него на джуджето да му помогна.
Нали ми е приятел. Какво да го правя. Пък и нали почти вече е Коледа. А тогава ставали чудеса. Започвам да мисля. Мисля! Мисля! Мисля! И сензитивно! И несензитивно! И дори и наивно!Иии… нищо не измислям.
Но понеже пак там във Всемирния клюкарник Facebook съм приятел с няколко Горски феи… Сещам се аз скорострелно за това! Пляскам се по челото и то на мига! И си казвам: „Ей я де я помощта къде я! И на свой ред тази идея присърце прегръщам. И към една от въпросните Феи за помощ аз се обръщам. Че тя да си помоли дружките. Да се опитат да всичките те да си светнат на идеите крушките. Та по този повод се поразлетяха из гората. Едната даже малко на ледена висулка си одраска едно от крилата… Но намериха ми там в дълбокото на тъмнината… Муза една - била добра тяхна позната. Да ама то бе станало било вече 23 Декември през нощта. И аз съм бил заспал. Както на вечерята десертът си съм си ял. Но на 24 Декември сутринта като ме загъделичка тази ми ти Муза със маховите си пера. На поетични си там крила… И ей го на! Написах те това. Ама го публикувам чак сега. Защото нали първо трябваше да си му се порадва онази жена. И така. Не знам сега. Вярвате ли ми или – Уви. Но точно това ме вдъхнови!