автор: hihi

Европейската цивилизация е толкова развита колкото е в момента благодарение на прехода от митологично към рационално мислене, първият важен тласък на този преход е възникването на философията в Древна Гърция, после отново надделява митологичното и настъпват Тъмните векове на Средновековието, но след това идва Ренесансът, Ренесансът, който на нас ни липсва
и това си личи и до днес, не сме успели да надраснем митологичното като народите от Западна Европа. За европейците тогава митът не е бил вече точно описание на света, а вдъхновяваща за творците магическа приказка. По време на Възраждането нашите училища са били килийни, преподавали са ни попове, рационалното и митичното били смесени.
Това е така и сега, ние помним нашата история не такава каквато е описана в учебниците, а такава каквато е в стиховете на Ботев, в епопеите на Вазов и, разбира се, в "Под Игото". Когато минавах покрай НДК видях един българин доброволец да разказва на англичаните за нашата история и когато каза, че сме били роби, англичаните го попитаха дали не е объркал думата, защото за англичаните роб означава, човек, който е считан за предмет, за инструмент на господаря, човек без никакви права, без частна собственост, човек, който сам по себе си е собственост и може да бъде продаван. Ние сме имали не само свои собствени домове, имали сме и цели фабрики и по-ниски храмове, да, били сме с ограничени права, но това не ни е правело роби, били сме под турска власт, не под турско робство, думата робство е използвана от поетите и революционерите ни, за да надъхат българите да вдигнат на бунт за политическа свобода и създаване на българска държава, този израз е използван и за литературно преувеличение от Вазов. Ботев пише за робски вериги, това означава ли, че българите са ходели оковани по улиците?
Ясно е, че понятието "турско робство" вече си е изиграло ролята и изглеждаме глупаво, ако го използваме пред чужденци, чиито народи са имали роби, въпреки това изразът продължава да се използва и заради него хвърчат министри. Митологичното и емоционалният псевдопатриотизъм надделяват над разума. Една от най-известните и уважавани българки е баба Ванга, а след Левски на второ място в класацията за великите българи е сектантският водач Петър Дънов.
И в политиката митологичното си казва думата. След пет века турска власт пак избираме чужденец да ни управлява. Фердинанд не познава нашия народ и няма основания да го обича, този народ е по-изостанал културно от австрийския, немския, френския, английския, испанския и т.н. Има франкофони, русофили, германофили, англофили, но българофилите са рядкост, те са романтици като младия княз Батемберг или изпитват съжаление към народа ни, защото са свидетели на страданията, през които той е преминал, като Джеймс Баучер. След Освобождението ни изпадаме в еуфория и, повлиян от тази еуфория, Фердинанд ни включва в Първата Световна и ние естествено сме жертвите и обвиняваме за националната катастрофа само Фердинанд. Не се противопоставяме на съветската окупация, гоним Симеон и майка му, убиваме вуйчо му и приближените на семейството му, унищожаваме гроба на Борис Трети и после искаме същия този Симеон да се върне обратно, да ни стане премиер и да ни спаси и го посрещаме като месия. После той е лошият, а ние сме онеправданите жертви. Социализмът нанася вреда на православието, а митологичното мислене на българина си остава и суеверията процъфтяват, както и славата на Ванга, българите почват да вярват не в Христос, а в "някаква сила", църковният канон поне ограничавал в някаква степен суеверието, забранявайки на хората да вярват в определени неща, но църквата вече не е на почит и суеверието е безгранично.
Крайно десните комплексари ни заливат с неверни твърдения колко сме били велики в миналото, но защо тогава никой друг не признава това величие, освен ние? Хвалим се, че цар Симеон Велики е бил на три морета, но той просто е плячкосал териториите, те не му били признати официално от Византия и той не събирал данъци от тях, но, да, имал си дворец, по тази логика Симеончо Втори също е цар, защо не? Нашите критерии за цар очевидно са доста занижени след като допускаме селянина говедар Ивайло да ни стане цар. Твърдим, че Джон Атанасов е създал компютъра, но той живял от две годишен в Америка, някои смешници твърдят, че сме били богоизбран народ и богомилите били пренесли Ренесанса в Европа, чуждестранни певци да пеят наши патриотични и носталгични песни, например Ищар пя "Облаче ле бяло", а Пласидо Доминго "Моя страна, моя България", но те не чувстват това, което пеят, успехите ни са временни и главно в спорта и на Евровизия, а най-известните българи в чужбина са Стоичков и Бербатов и нито един българин не е взел Нобел.
Поредната проява на митологичното ни мислене беше референдумът на Слави, предшестван от ритуален емоционално патриотичен концерт, задръстващ движението в центъра на София. Демографските ни показатели са по-зле и от тези на Сирия, лъжат ни, че бежанците са голям проблем, при положение, че и самите бежанци не искат да останат при нас, а проблемът е в съдебната система. Аз не се гордея, че съм българка, но обичам тази страна, защото съм израснала в нея и не се опитвам да си въобразя, че тази страна е нещо повече от това, което е. Ние сме комплексари, които не могат да приемат историята си каквато е в действителност и предпочитаме хвалебствените митове в "История Славянобългарска" пред фактите. Сещам се за въпросът на Левски и за това, че еврейският народ е оцелял хилядолетия без държава, а българите под турска власт се погърчвали, не сме достатъчно сплотени, няма нещо, което да ни обедини. Ако се чувствате обидени от написаното, докажете, че не е вярно.