автор: Mariell_Desing

Сълзи от сняг ти пращам
по тихите небесни вени
да те докосна отвъд,
мой астероид бездиханен,
взривил покоя ми,
разкъсал траекторията на сърцето ми
с устни от облачен креп
и тяло – галактика от всички
възможни блянове.
Не мога да те върна,
какво ми остава, освен да горя –
болката вие с прекършени нозе.
Кръвта ми изтича
и нищо не може да я спре.
Смъртта е друга форма на живот
и само в нея е възможна любовта.


Не лей сълзи, лелей мечти
и не проливай снежната си кръв,
че няма вечност, която да ме спре,
и ще премина през аления хоризонт
събрал в ръката си единността
на минало, сегашно и на бъдеще,
към необятността ти устремен.
За теб ще уловя забързана комета
и от звездите блясък ще сбера,
а после по сребристата пътека
в дома си с рози и вулкани, ще те отведа.
Под балдахин от слънчев вятър,
на ложе от астрален прах,
ще те положа със цялата си нежност
и до теб треперещ дълго ще угасвам...
В зората на нашето върховно сливане
вселената край нас ще се разпръсва,
защото любовта е само за умиране
и никой след нея не възкръсва...