На В. вместо коледен подарък!
Е, добре, щом не си ме изтрил, ще ти разкажа приказка
съвсем в духа на коледа, въпреки че ми се случи през лятото...
Представи си 110 килограмова арменка, която едва се движи и едва се качва в автобуса, с който отидохме лятото до Пловдив на първото международно състезание на дъщеря ми с балета.
И си представи, че тази жена е по- ниска от мен с типични арменски черти и не ползва грим, нито си боядисва косата. Синът и беше едно от малкото момчета в балета, нисичък също, но с много труд и с една усмивка, която се вижда от последния ред на втори балкон, беше успял да стане наистина добър танцьор, толкова добър, че председателя на журито- американец, му даде лична стипендия с правото да отиде в САЩ на уъркшоп, а после го приеха в балетното училище в София без изпит.
Та тази жена, която изглежда както я описах едва се качваше в автобусаи сигурно след нея на улицата няма никой мъж да се обърне повторно, само че като седяхме на последната бензиностанция преди да се върнем, телефона и звънна и тя го вдигна с думите "Здравей Любов"- беше съпругът и, който вече беше отишъл да ги чака, там където ще пристигне автобуса.
И знаеш ли как се промени лицето на тази жена като вдигна телефона и каза "Здравей любов" - заприлича на момиченце, и как му говореше на тоя мъж- все едно няма никой наоколо, все едно си имат един свят само за тях тримата... И той чака 40 мин. автобуса, защото тя се беше объркала точно кога ще пристигнем.
И като пристигнахме не беше ядосан :) заслужаваше си да му вдигат телефона със " Здравей любов", а аз си нарамих сама всички чанти и се прибрахме със Светли в къщи. Нищо че съм постоянно на диети и хич да не е изглеждам доста по- добре. Нищо от това няма значение, на кой, каквото му е писано...
По- късно същия следобед аз получих своето "Извинявай, че съм задник напоследък" след като беше мълчал около месец. Е на беше "Здравей любов", но ми звучеше почти така...
И да, разплаках се в морската градина докато разхождах детето, но просто казах, че нещо ми е влязло в окото...