автор: mamontovo_dyrvo

Игла да хвърлиш в седалка ще се забие. Седалка на мотоциклет. Толкова много бяха наредени пред бирария „Яростният охлюв”. Никел, каучук и каски. Цветна дъга от Кавазакита, Харлей Дейвидсъни и каквото се сетите с двигател на две колела. Ковровци нямаше. Същото беше и в пушалнята. Само че там цигарената пелена приглушаваше малко блясъка на металните аксесоари по кожените одежди на смучещите бира рокери, както и прикриваше грандиозното окосмяване настанило се в пространството. Ако някой от приказните великани отидеше да се подстриже, неминуемо след него трябваше метат поне една седмица.
Когато младата жена влезе в бърлогата я блъсна бурен смях. Големият Спас току що беше пуснал някаквъв пиперлив виц. Спас беше тартора на рокерския клуб. Прозвището му идваше от исполинските му размери. Сто и деветдесет сантиметра, сто трийсет и два килограма, от които поне двайсет и пет тежеше огромното му метлообразно брадище. Бяло като девствен пирински сняг под Вихрен. Когато видя красавицата един скрит шут под масата прогони рошавия му събеседник. После с жест и едрозъба усмивка покани красивото създание до себе си.
- Сядай, бейби! Какво се присети за летящите охлюви пак?
- Здрасти, бай Спасе! – момичето подаде нежното си пипълце, което се скри в огромното ръчище на Гранд рокера. Между пръстените с черепи. Сребърни черепи.
Познаваха се вече година и половина. Мястото на запознаството беше тази маса. Тогава Малинка дойде с молба до охлювеното братство. Отначало погледна с насмешка емблемата им, крилат охлюв в бръснещ полет. Но само след минута мнението и се преобърна, когато навън един чернокособрад пич въртя като „лудият пумпал” на една гума незнам колко кубиковото си „Кавазаки”. Ревът на мотора беше заглушен от одобрителните викове на себеподобните му. Малинка също заръкопляска с малките си ръчички. Възнагради го и с одобрителен поглед.
След като и поръча „Кока Кола”, Биг Спас я попита за какво му е потрябвало на толкова готино маце компанията на двуколесната пасмина.
- Ами каня ви да прочетете откъси от „По пътя”, на Джак Керуак. В рамките на фестивала „Голямото градско четене”. В сряда, седемнайсет, на площада.
Комбалите на Големия Спас станаха досущ като очните ябалки на приказливото магаре на оня идиот, Шрек.
- Виж, бейби! Гасили сме горски пожари, вадихме тела от влаковата катастрофа преди години, брахме грозде за една топ винарна, навремето някои сме работили в тухларните, за дребно хулиганство – тук дрезгавият му глас придоби непринудено учудена нотка. – Но да четееееммм??? На глааас?
Бурен кикот продъни паянтовия покрив на пушалнята и отвя найлоновите заграждения по дяволите. Добре, че не валеше.
- Не знаех, че сте неграмотни. Сори – извини се готиното парче и скочи да си върви.
Четоха. Няколко рошави младоци, включително онзи, дето въртя мотора. Мацката му беше завъртяла главата. Ама и той нейната. Самият тартор, Големият Спас не чете. Някакъв инфаркт, преден, трансмурален го натика в бялата килия на Окръжния затвор, пардон, болница де... В стаята Малинка му разказа за шумния рокерски успех. За бисовете, за това как един режисьор поканил косматите четци на кастинг за някакъв филм. Е, за епизодични роли, ама нали все отнякъде се тръгва... И за други неща му разказва. Смяха се много. После момето тайно изтича до отсрещната кръчма. За три кенчета „Хайнекен”. Спас поиска шест, ама Мали се заинати. Болница било все пак. След два дни донесе още три зеленушки. „Бирената завера” кръстиха тези си действия.
- Пак ли ще четем? – попита Биг боса и махна на келнера за „кола”. Окръгли зъркели, когато мацето смени кафявия бълвоч с бира. Хайнекен. После се сети, че явно синът му, чернобрадия рицар, има пръст в тая работа.
- Трябва ми Дядо Коледа – изчурулика алтово Малинка.
- Не знам как да ти помогна – едва не се задави от подозрението Спас преди да тракне халбата, вече пълна само с въздух, върху масата. Подозрението се оказа вярно.
- Имам предвид теб. Нося червен костюм. Бяла брада и коса си имаш предостатъчно. Мраза памучни фалшификати. Осанка не ти липсва, топли и добри очи – също. Мяташ се на триколката, чувалът с подаръците ще те чака във фоайето. Утре в седемнайсет. Знаеш, на „Пиротска”. И научи този текст – Мали му подаде някакъв лист, допи бирата си и изфиряса с чернобрадия нанякъде.
Чак след като двойката се скри, бурен смях издуха пушилката от залата. Големият Спас се огледа смутено, пък се разсмя и той.
На следващия ден привечер в детската градина цареше тишина. Децата седяха на миниатюрните столчета мирни и изтръпнали от очакване. Само сърчицата им цъкаха в стаята. Учителката Малинка също беше притихнала.
Точно тогава мощен рев на двигател разцепи ефира. И пак тишина.
Дядо Коледа влезе във фоайето на детската градина бавно и величествено. Не хареса елхата. Много шарена била, сякаш коледният дух бил повърнал връз нея. Тоя лаф го беше научил от едно кулинарно предаване и му пасна. Докато приближаваше същисаните лелки, за да вземе чувала с даровете подът под него се люлееше.
- Абе, женоря, давайте пустия чувал, к’во се туткате, дечковците чакат!
И нахълта като като пистов мотоциклет в залата.
Песента с която дечицата трябваше да посрещнат Дядо Коелда така и не напусна мъничките им гърла. Те го гледаха с неистово учудване. Един облечен в кожени дрехи великан, целия в капси, синджири и други железа. С кубинки и един огромен никелиран летящ охлюв потракващ на гърдите му. Величествената бяла брада, червеният пищимал на главата и чувалът в същия цвят напомяха донякъде за познатия от картинките старец.
- Хо – хо – хо! Здравейте, деца! – забоботи дрезгаво Големия Спас, при което две момиченца се разплакаха – Аз съм Дядо Коледа!
Очевидно никой не му повярва. Какво да прави, коледния костюм се оказа възтесен. На всичкото отгоре беше загубил и листа с текста някъде между бирените регали. Трябваше да импровизира.
- Значи... хм... сега са Коледните празницици! Знаете ли какво значи това? Даскалицата не ви ли е казала? Какво е даскалица ли... хм.. ми ето тази там, хубавицата. Аааа, така де, госпожицата, аз какво казах... Та значи на Коледа се е родил Бог. Бог. Да, Дядо боже. Затова е празник. Рожден ден, както всички имате, ама бог е един и тогава целият християнски свят празнува. Какво е християнски ли? Значиии... После ще ви кажа. На този ден всички се веселим и славим раждането на Бога. И тогава идва Дядо Коледа! Дядо Коледа го праща Дядо Господ. Те са приятели. За да носи радост. За всички, да... И ето, аз съм дошъл при вас, с този чувал подаръци. Не ми вярвате много май... – в гласа на Спас се прокрадна неувереност. После се съвзе.
- Обаче слушайте! Няма значение как е облечено старчето. В червено, пембено или в кожен елек с капси. И няма значение как се казва. Дядо Коледа или Дядо Рокер. Важно е какво прави той! А той...той ...хм... той прави чудото на любовта. Носи подаръци, ама подаръците са обич. Обичта на мама и на тате, и на баба, и там... абе на когото се сетите... Обичта на бога! Който вика да се обичаме! Обичайте се, деца! И обичайте всички. Както аз ви обичам! Обичам ви! Да знаете!
Исполинът, развълнуван от дългата тирада, трескаво заразвързва чувала. После махна с ръчището си на дечковците. Всички се струпаха около добрия старец. Сценарият със стихотворениятаи песньовките отиде на кино.
- Еее, кой съм аз?
- Дядо Коледа! Дядо Рокер! – някой май каза и Дядо Мраз докато получаваха шарените пакети. Божиите пакети.
Малинка гледаше усмихнато и щастливо веселата суматоха и едва се сдържа да не разцелува рошавия недодяланик.
Мощен рев разтресе детската градина в този миг. Всички скочиха към прозореца. Верига ръмжащи мотоциклети беше омотала сградата. Върху тях седяха рошави приказни същества с червени гугли на главите си и форсираха космическите си машини!
- Аааа! Това са ми джуджетата! Дошли са да ви повозят!