автор: zebaitel

понечи да надникне от небесните балкони
Св. Игнатий
да светне образът му
да се зарадват хората
от иконите
го гледаше мъртвешки блед обреченик
сред лъвски зъби кръв и любопитни зрители...
тогаз
един безумно млад
неопитен художник
го хвана за ръката
и рече
ела
ще те рисувам
притвори клепки
и вместо декемврийски студ
усети цъфналата дюля
в дома на баба си
и нарисува мантията в този цвят
за робата
взе резедата от стволче на лале
открадна слънце
за малката иконка на кръста му
за епитрахила също
и вместо с кръстове
изпълни го с цветя
като поляна
представи си
как сядаше баща му вечер
под асмата
и нарисува дървената пейка
подпъхна и възглавница върху й
да му е меко
и само по лицето му остави
добрите бръчки
около него
тънкосребърния ореол...
не може
викнаха срещу му
туй е кощунство
не икона
да бъде
рече ТОЙ
аз ненапразно
съм го държал във скута си