автор: ganima60

Зима е. Надвиснала студена нощ,
отникъде не идва топлина,
само нежен полъх от спомени,
стопля моята изгубена душа.

Връщам се отново в младостта,
облечена в багрите на любовта
тайфун от страст и нежни ласки,
останали са скрити в сърцето ми.

Любовта е със много имена,
също като птиците крилати,
което и от тях да съм избрала,
все се издигах нависоко.

Годините минават неусетно,
старостта ме грабва с костеливи пръсти,
любовта е вече счупена играчка,
захвърлена пред портите небесни.