Нощта е мойто огледало...
Ще се скрия аз
под твойто одеяло
и ще се сгуша в тишината
като котка,
понесена от твойта лодка
по лилавата река
с аромат на люляци.
Виолетова мъгла,
галеща очите сънени,
носи нежна самота.
Денят завърши.
Угасна гласът ти
и аз съм сама
със свойта една
лирика
в сънища.