автор: melange

Ноември си тръгва, наметнат със вятър,
оставил накуп листопадни въздишки.
Лицето на слънцето – блед алабастър,
увисва нестоплено, сякаш излишно.

Небето последното ято изпраща,
следите му скрива в безцветен оттенък
и голите клони по него издраскват
изящни ажури, от студ заскрежени.

А после разлива сърдита тревожност,
юмруци от купести облаци свива,
среднощ ги изтръсква, доколкото може
и трупа земята с дантелена свила.

Ноември си тръгва и аз ще пътувам:
Хаваи, Малдиви, Ямайка, Бермуда...
Сред рая на Бали ще спра да зимувам
щастливо и лятно ... добре, че е Гугъл.