автор: Plams

(Класна стая, на дъската тема: "Видове естествени числа от 1 до 9". На вратата Единичка, гледа за учител.)
Единичка: Иде! Строй се! (Учениците застават в редица по номера. Влиза учител.)
Учител: Здравейте маТМатици!
Ученици: Здраве желаем гусин учител!
Учител: Единичке има ли отсъстващи?
Единичка (бодро): Всички са налице, (тихо, на ухо) Тройчо преписа, Седмака е с чужда тетрадка, Девятката изобщо няма тетрадка. (Набедените се заканват.)
Учител (отбелязва нещо в дневника): Браво, браво Единичке, моя най-добра ученичка, ела - дневника ще пазиш (отделя я от групата).
Учител: Ученици, днес преговаряме "Видове естествени числа". Всеки от Вас трябваше да представи по едно число - да видим как сте се подготвили.
Учител (командва): Всички прости числа крачка напред, марш!
(Никой не излиза.)
Учител (учудено): От 2 до 9 няма прости числа!.. пак не сте учили, ще Ви оправя аз Вас - един по един ще Ви изпит-вам.

Учител: Единичке, кои числа са прости?
Единичка (подглежда в пищов): Ами тези които се делят на единичка (гордо сочи себе си, кокетничи) и на себе си (пренебрежително към другите), което пак е единичка.
Останалите: У-у-у!
Учител: А кои съставни?
Единичка: Съставно е това число, което има по-малко другарче - делител, без мене разбира се.
Учител: Браво, браво Единичке, моя най - добра ученичка, пиша ти шестичка (пише шестица в дневника на масата. Единичката ликува, останалите се подиграват.)
Единичка (с реверанс): Аз съм Единичка, най - добрата ученичка.

Учител към двойката: Двойке ти число просто ли си?
Двойка: Умно Господине!
Учител: Няма умни и глупави числа - има прости и съставни. На колко се делиш?
Единичка (подсказва угоднически): На единичка Госпо-дине.
Двойка: Състоя се от две цели единички.
Единичка: А-а-а, аз съм една единствена, като мене друга няма, няма, няма...
Учител (към двойката): Виждаш, Единичката не е в редичка, не ти е другарче, значи си число просто. Нищичко не каза. Пиша ти двойка.
Единичка: Yes! (Двойката плаче)
Останалите: У-у-у-у!

Учител към Тройчо: Тройчо ти число просто ли си?
Тройчо: Умно Господине!
Учител (вече се ядосва): Умник си ти направо. На колко се делиш?
Единичка (подсказва угоднически): На единичка Господине.
Тройчо: Аз деля на компютър!
Учител: Малък компютър ли е твоята глава? На две делиш ли се?
Тройчо : Не.
Учител: Значи си число …
Тройчо : Просто (през плач, смях наоколо).
Учител: Получаваш три.

Учител (към четворката): Четворке, ти просто число ли си?
Четворка: Умно Господине!
Учител (ядосан): На всички, умни двойки ще напиша: два, два, два... (стреля двойки във въздуха с показалката), на колко се делиш?
Единичка: На eдиничка Господине.
Учител: Ти Eдиничке, се не обаждай, когато те не питат, инак ще останеш самичка без шестичка. Имаш ли делител?
Четворка: Двойка господине.
Учител: Значи си съставно (четворката подскача от радост) - получаваш 4. (Четворката се натъжава.)

Учител към Петьо: Петьо, какво число си?
Петьо: Мама казва, че съм умно, а леля Таня - че съм просто, щото по цял ден музиката съм надувал.
Учител: Имаш ли другарче - делител: две - (Петьо отговаря: „не“), три - (“не”), четири - (“не”), следователно си число просто.
Петьо (унило): Значи, вярно казала е леля Таня.
Учител: Ще надуваш ли музиката?
Петьо: Няма!
Учител: Е, щом обещаваш, получаваш 5.

Учител към шестицата (с лента през рамо “Отлич-ник”): Ти шестице каква си?
Шестицата (рецитира):
Аз Шестица съм голяма ,
Във бележниците съм желана,
Две и три са ми делител,
И съм аз съставна.
Единичка (подигравателно) : Ах, ах, голяма, на мама!
Учител: Браво Шестичке. Ти си ми най - добрата ученичка.
Учител (при дневника): Вземаме шестичка от Единичка и я слагаме при нейната сестричка другата Шестичка.
Единичка (смаяна и шокирана): Не съм ли вече най-добрата ученичка?! (Съвзема се и се заканва, от този момент прави опити да скрие дневника.)

Учител: Седмице ти какво си?
Седмица: Седмак спатия господине!
Учител: Не те питам спатия ли си, купа ли си, а какво число си?
Седмак: Просто, защото най - слаба карта в белота туй съм аз. Но седмака цака и асака.
Учител (почесва се): Работи му интуицията на това мом-че, като махнем спатията можем да му пишем... (отива към дневника вече скрит от Единичка). Дневникът къде е?
Единичка: Не сте го носил Господине.
Учител: Аз не съм го носил!
Всички: Не!
Учител: Не съм го носил, ей тъй, ей тъй не съм го носил (имитира влизане с дневник).
Ученици по двама (Двойка с Тройчо, Четворка с Петьо, Седмак с Осмак , един срещу друг): "Ти виждал ли си?" – “Не!”
Учител (на себе си): Може пък наистина да съм пропуснал да го взема.
Учител: Е, оценките ги помня, ще ги внеса след туй.
Седмак: Ама колко ми пишете?
Учител: Не казвам, иначе оценката ще я забравя.

Учител (към осмица): Ти кой си?
Осмица: Осмак господине!
Учител: На колко се делиш?
Осмица: На четири цвята - спатия, каро, купа, пика и на два отбора - “Ние”, “Вие” - значи съм съставнo.
Учител (към всички): Картите на математика не учат, от мен това Вий запомнете!

Учител (към девятка): Девятка покажи тетрадка!
Девятка (с корона на главата): Аз съм Карта Важна, Господине - втора след Валето щом съм коз. Ето моята тетрадка (вади тесте карти и ги разгръща ветриловидно.)
Учител (високо): Безобразие, при Директора, дай картите!
Девятка: Няма!
(Учител хваща тестето, но Девятката не пуска, клатят се напред назад с "Дай!" - "Няма!", зад Девятката се хващат Двойка, Тройчо, Четворка, Петьо, Седмак и Осмак, зад Учител – Шестица и Единичка. Накрая учителят дърпа рязко и девятката отпуска. Учителят поставя картите на масата и Единичката веднага се опитва да ги скрие.)
Учител: Е научихте ли урока? Покажете кой какво число е.
(Всеки се самообозначава: обръща цифровия надпис, където пише просто или съставно.)
Песен (всички): “Ний числа сме натурални: прости, прости и съставни” (повтаря се).
(С крачка напред и поклон, един по един: две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет.)
Единичка (натъжено, с реверанс): А пък аз съм Единичка, бях най – добрата ученичка.
Учител: Мили мои, естествените числа биват прости и съставни, а Вий сте умни и добри, бъдещето е пред Вас, да сте живи, здрави!
Край.