автор: Deida

Там си, откъдето съм и аз,
за обратното ще мислиш много,
трансформиран в себе си компас,
сочещ към началото на Бога.

Тук, откакто стъпва любовта,
да, онази, същата, която
преобръща в себе си света
зад гърба на всичко (не)опознато.

Нявга през нечетни мигове
чифтослучващи се б(р)ойни думи
се преплитат в святи светове
и ги сипват. Честно. Помежду ни.

Нейде из безценни времена
голите ни някак сродни мисли
се обвиват в n-та празнина
и започват, свършвайки на чисто.

Знайно е озона в зной загива,
някога са писали отсам,
уж оттатък някой си заспива...
Но архива, тънещ в пласт от срам,

прогнозира светли молекули
и отделя много (от)по едно,
и от тях нарича караули,
и окото пак шепти aкò.


tbc