автор: AGRESIVE

Да бъда егоист? Не знам, не знам...
Навън е пълно вече със такива.
Мъже, жени, деца и всеки сам
се блъска в себе си освирепял и сприхав.

Във мен е топло! Мъничка бърлога
от топли чувства стъпкани по пода.
Не ме е страх – нали и те са хора?
Да влязат вътре малко да с стоплят.

Ще има налея обич в чашите да пият,
душите им с добро да се нахранят.
След тях навярно дълго ще намирам
в бърлогата си скъсани покани.

Не ме е страх! Нали и те са хора?
Той звярът в тях със своите се храни.
Студено е отвън, а в мен е пролет.
Макар и тясно, моля заповядай!