Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 5
Всичко: 451

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: marathon
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДиего, hot and sexy
раздел: Избрано проза
автор: Tiranozavar

Този тромпет плаче. Спуска се по дългата, издута улица, по която иначе дрънчат трамвайни релси. Оглежда се в асфалта, влажен от дъжда, плиснал преди час. Търкаля се като празна консервена кутия, завързана на въже след сив ретроавтобил.
Пухти с дъха на музиканта, с обема на белите му дробове, които загребват кръв, а изтласкват па-па-рам. Чатка като току-що подкован кон по паважа, а звукът внезапно заглъхва, когато копитата му докосват и потъват в тревата. А тромпетистът знае това от дете. Има светли и тъмни тонове. Баща му тича по стълбите към третия етаж, защото асансьорът не работи, и на всяка площадка по пътя нагоре стъпките му са тъмни и приличат на онзи звук, който издава вратичката на печката, когато я оставиш да се затвори сама. Защото хоризонтът е тъмен. Нищо, че нетренираното за цветове око може да опита да ви убеди в обратното. Колкото по-близо до безкрайната ивица се приближаваш, толкова по-отчайващо наситена с мрачина изглежда тя. Колкото по-дълбоко в пещта поглеждаш, толкова по-болезнено ще бъдеш опарен.
И не, не е вярно, че чувствителността постепенно изчезва. Преминава, същинско срязване, през диафрагмата, преди да издуе бузите, свие устните и изсвисти през мундщука. А това докосване не просто прегаря. То е насипана над площада пепел. Незараснала рана, капчици кръв по крайчето на света, роден именно от тези вибрации. И от ударите на всеки пръст върху клавишите на пианото, и от разходката на всеки показалец върху бас струната.
Ето така, точно така звучеше неговото детство. Когато бе още малък музиката беше скърцането на полуотворена врата, когато става течение, трясък от разбити стъкла на улицата под неговите прозорци, свистене на гуми, когато регулировчикът застане с лице към движението, шумолене в короната на дърветата, взривено от подплашена катерица, трак от клюн в гнездото върху стария електрически стълб, тътен, изпод земята миг преди да се раздвижи и кристалните сервизи в стария дъбов шкаф да звъннат. Кой би предположил тогава, преди повече от четиридесет години, че той ще поиска да овладее тези звуци. Да ги впримчи в тръбата, която започва от устните му и завършва с фуния. Да ги посипе върху главата на стаената публика като светлини от прожектор, да ги развърже, както правеше баща му с връзките му за обувки. Но ако не беше повторението, ако не беше намекът, че всичко в този свят е обло като планетата, той никога не би предугадил как да подпали тези слушатели. Да ги накара да искат и още, и още, да присади в зениците им копнеж, а пулсът, едва уловен изпод верижката на часовниците, да избързва, прескача, трепти. Денят следва нощта, а именно това искат да чуят хората, купили си билет за неговото представление. Можеш да протегнеш ръка и да откъснеш плод от райското дърво, да посадиш семката му тук, на земята, да се опиеш от уханието на пролетните цветове, но тази пиеса е кратка. Тя трябва да приключи преди смъртта. Тя също е част от кръговрата, но дверите на тази зала са залостени за нея. Днес публиката ще се роди за втори път. Ще опре чело в тазовите кости на тази вселена, ще свие колене, а след това рязко ще се изправи към светлината, където я очаква той. И хромираният, потен тромпет.
Това е Диего, казваше една певица за него някъде преди около сто и десет години, той е hot и sexy. Запалена клечка кибрит за всяко въображение. Дори да не е секси и даже да не е hot. Но нужно е, когато свириш, дори когато само репетираш, да върнеш обратно това въображение. Да заметнеш ласо към него, тъкмо когато е решило да се изплъзне, да прескочи всички парапети и предпазни съоръжения, и, каква трогателна наивност, да полети. Нужен е мотив, както би казал всеки, измислен от посредствеността детектив. Да повториш темата, да намекнеш за нещо познато, което да успокои все още живите, че всичко, разбира се, е просто ясно. Че ето, този свят си е същият и нищо в него не се е променило. Ветровете отново ще издуват платната на лодките, чайките отново ще се кискат, вълните отново ще ронят от брега, докато не го погълне втори потоп, този път последният. И после Бог да си отдъхне.
Певицата разполага само с един инструмент. Нейното гърло. Там струните са нежни, но докоснеш ли ги, дяволите, иначе събрани на върха на една игла, се разпръскват. За нея пък казваха, че говори с бруклински акцент... Наистина се изисква талант, че да забележиш акцента, когато до преди секунда в мозъка ти са се провирали тези интонации, и това предихание, и това учестено дишане пред микрофон, който би искал да се изключи, защото това, това, това, това, това вече е невъзможно. Не се побира във фантазията, свива мускулите до юмрук, а той разбива цялото това, странно защо е направено от стъкло, мироздание. Музиката е фраза, която всеки би искал да чуе камерно, само за себе си.
Вратата от неговото детство се отваря. Отвън нахлува миризма на блажна боя, студ и един, загърнат догоре в яката на мантото си, баща. Мотивът, който се повтаря във всяко детско въображение. Подметка върху педалите на органа, гола кожа, в която се вглежда острието на един единствен нож. Син или баща. Той винаги трябва да се завърне. Както мотива от Турандот, която иначе задава гатанки. Като тенора, който до последния миг ще хапе езика си, защото винаги е различно, независимо от това, че тази ария ще бъде изпълнена за тридесет и пети път в собствената му кариера.
Джазът обаче е нещо друго. В него тромпетът може да изплаче дори най-голямата радост. И тя да звучи като блус, който негрите припяват на погребенията в Ню Орлиънс. Преди да се появи мотивът... Тъкмо преди да извади клишето, от което са изляти първите хора, пианото замлъква, певицата се обръща към него и над удивената, притаила дъха си публика, се понася краткото. Hot and sexy. С тромпета е Диего, който може да бъде и дъжд, и пещ, и вятър, и клечка кибрит, и лешояд, който извръща поглед от теб.
Вече си нетленен.



Публикувано от hixxtam на 06.12.2016 @ 16:27:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 20:59:43 часа

добави твой текст
"Диего, hot and sexy" | Вход | 5 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Диего, hot and sexy
от secret_rose на 09.10.2017 @ 15:13:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Пиршество за сетивата...
Пълнокръвно удоволствие изпитах, благодаря!


Re: Диего, hot and sexy
от Kanegan на 06.12.2016 @ 17:57:56
(Профил | Изпрати бележка)
Това произведение е магия...Спрях се, за да усетя думите му.Те ровят в душата на четящия!

Музика и емоции се сливат, като безкраен океан!

Когато съм на концерти, се потапям в света на композитора.Там е свят на емоции, предадени с акорди.Някой път бушуват, мята се душата на автора.Времето е спряло, има мост - времеви портал между световете...Ти чувстваш духът на композитора...

А тук думите предават вълненията на неспокойна душа, тромпета твори реалности, светове.Музикантът е струна, изобщо изкуството е свят на чувства- дълбоки, от сърцето.Там грешките са недопустими.Просто, за да дадеш на публиката, трябва чистота, искреност, разголеност на душата...Джазът е прекрасен жанр, той не е за всеки, той е за хора с отворени сърца и души... Поздравления!


Re: Диего, hot and sexy
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 06.12.2016 @ 20:58:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself
тромпетът е най-всеобхващащият инструмент, но когато е соло в компанията на туба, саксофон и дай боже още брас с лека струна:), тогава идва гласът като инструмент, а клавирът ще ги подкрепя... представяш ли си ако и арфа се включи!


Re: Диего, hot and sexy
от daro на 07.12.2016 @ 13:41:22
(Профил | Изпрати бележка)
За мен този текст е претоварен от множество излишни думи - пояснения, прилагателни, субективни видения, звукови шумотевици... изобщо напряга ме с някаква неудържана хармоничност, с някаква демонстрирана показност от въображение и умение да се представи автора, да "ошашави" читателя... и в крайна сметка да не прояви загриженост за слуха му, за насладата му, отвъд личните дисонанси.

"Чатка като току-що подкован кон по паважа, а звукът внезапно заглъхва, когато копитата му докосват и потъват в тревата."

Ето едно изречение, което ме замисли и озадачи. Нима има значение, дали коня е подкован "току-що" или вчера - чаткането е еднакво звънко.
"Заглъхването" е по-разтеглив процес и ми се струва, че се "бие" с "внезапно". Самото "докосват и потъват в тревата" е достатъчно, за да усетим отшумяването, заглъхването на звуците.

Или казано по друг начин(в контекста на разказа) - като че ли възприятието ми не се заговаря с добрата интерпретация в света на джаза.

(допускам, че имам много пропуски в руслото на прозата, за което се надявам Ганка да ме ограмоти, след като прочета повечко книги, разбира се) :)

Пожелавам ви светли дни!

...(.)


Re: Диего, hot and sexy
от Antioh на 07.12.2016 @ 14:00:10
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми харесва този джаз. Свиря на барабани и се наричам полумузикант. И мисля, че текста ти е блус. Странен блус, но топъл, мек и уютен. И сякаш само загатва, за много по дълбока история....

Поздрави

Д