автор: iren5

Пред тъмния прозорец си седя
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега?
И твоят взор ли е в посока небесата?
Представям си, как част от мен изпращам,
над теб във нощите да свети,
когато ти е тъжно и си сама си...
и пиша... Но как да те прегърна с някакви куплети?

Отбивам се до твоето прозорче,
като ветрец отвял пердето ти
и на первазчето листо оставям.
Листо едно чинарено, да ти напомня за селцето ни...

Желая ти във дните - много радост.
На устните във ъгълче – в усмивка.
Утрините да са мъркащи и сладки,
а вечер с близки хора - глътка вино пивко.

Пред тъмния прозорец си седя.
Звездите гледам и луната...
И чудя се, какво ли правиш ти сега?
И твоят взор ли е в посока небесата?

И ако е така -
Желание си намисли и като мен загледай се в звездата.

посветено...