Какво си шепнат
старите пейки
късно вечер...
Замлъкнаха
мъртвите
под есента,
утихна
вятърът
даже.
Всичко
потъна
в листа,
живите
приличат
на прокажени.
Души,
покрити с
молци
и сърца,
в мухъл
туптящи.
Чувствата
са вече
крадци
на рани
грозни,
цъфтящи.