Щастието ми е бездомник,
а тъгата не излиза от къщи.
Успехът е стар самотник,
а несполуката на другите се мръщи.
Любовта е неграмотно млада,
завистта пращи от знания
разголва се без срам красотата,
а грозният се свени по призвание.
На доброто се смеем по навик,
мълчим и лошото уважаваме
и се правим, че не разбираме
защо е живота страдание...