автор: question_of_my_mind

Има мъже които дават много обещания,
аз знам че нищо в нас не се обрича просто с думи,
защото чувствата са като вода, като цветята и дърветата
като сезоните, като ноща, и като детството, мечтите
Защо да обещаваме любов, тя просто идва непоканена
когато се усмихнем топло скътвайки в душата си,
суетно е да смятаме че сме единствено избрани,
но не да търсим собствена единственост във някого
Зад думите, стоят тъй много "истини" и обстоятелства
отгоре виждаш гладното на жаждата и липсите
Но някога разбираш, че под цялата логичност във нещата
остава сякаш друга някаква все премълчавана вселена,
в която любовта, не е единствено понятие
и изборите са като хората с които днес по път се срещаме,
И ако няма начин да прокарваш нови пътища, не заклинания
ако разбираш колко важно е да разговаряш, не да съдиш
така е, толкова неща остават неизказани
и за това допълваме следите от това безсилно в нас мълчание
И ако ти разбираш .. че любовта поклоница на добротата е
тогава малките неща ще придобият собствен смисъл