Вървя срещу слънцето –
двадесет и четири карата
кълбо древно злато.
Двадесет и четири карата е
днес есента - прегръща ме с
безброй тънкострунни лъчи,
изписва прабългарски руни
в паяжинки светлина,
въззема ме като песен, като
златна прашинка, по нотна
с
т
ъ
л
б
и
ц
а
ме възкачва, завихря ме и ме понася до диамантена Рила...