Ето я моята истина.
Гледа ме, вижда ме, чака ме.
Някъде между листите,
някъде между капките.
Ето го моето царство.
Името му е въздишка.
Другото име – Райсън.
Третото име – нищо.
Ето ме. Самоутеха.
И си отивам…
Само денят ще остане –
моята слънчева дреха.
Само да стисна клепачи.