автор: wingless

Облечена във сенки - вечерта
подрежда светлини и силуети,
преди ноща да слезе над града
и в уличните лампи да засвети.

Или притихва – чакайки дъжда
да мине през очите ни след здрача,
но ние с теб – пораснали деца
не знаем как да спрем за да поплачем.

Навярно затова – един след друг
в безкрайни часове от бяла зима,
сезоните изтръпнали от студ
пълзят във кръг от делнична идилия.

Днес всичко ми прилича на тъга -
в притвореното слънчево око
денят рисува хладната земя
с откъснато от вятъра листо.