Ей, това е поезия между двама мъже!
Аз лежа по средата, те – хъркат.
В мен поезията вика, крещи и дере,
а мъжете от двете страни ме побъркват.
Е, за кой да напиша стихът си сега?
Между двама мъже се разкъсвам.
Поетично е някак, по средата така,
а мъжете си хъркат ли, хъркат…
И какво от това, че са само деца?
И какво от това, че са малки?
Поезията между двама мъже е ЖЕНА,
и само сега това ще е майка им!
Аз безкрайно обичам тези двама мъже.
Поетично се гушвам в средата.
Най-крещящия стих е във мойто сърце,
между техните. Аз съм им майка!